Според същия доклад индекса на икономическото доверие в еврозоната отбелязва най-голямото си понижение за последните почти 7 години.
Индикаторът, който измерва оптимизма на мениджърите спада през юли с 5.3 пункта, спрямо предходния месец, до 89.5 пункта, като очакванията на анализаторите бяха за спад до 93 пункта.
Това е най-големия спад на индекса след срива с 6.3 пункта отчетен през октомври 2001 година.
Покачващите се цени на суровините, засилващия се инфлационен натиск и спада на потреблението водят до вълна от песимизъм във всички страни от еврозоната.
Това възпира Европейската централна банка от повишаване на основния лихвен процент.
За юли индексът на потребителското доверие, чрез който се измерва оптимизмa на потребителите в еврозоната, спада до минус 20, спрямо стойност от минус 17 за юни.
Този индикатор се използва за прогнозиране тенденциите в областта на заетостта и общото състояние на икономиката.
Доверието на мениджърите в индустриалния сектор в развитието на икономиката се понижава през юли до минус 8 пункта, спрямо минус 5 пункта отчетени за юни.
Индексът на доверието в сектора на услугите достига 1 пункт през този месец, като през миналия стойността на индикатора беше 9 пункта.
Компаниите са подложени на сериозен натиск по отношение на разходите си, заради покачването на цените на основните суровини и най-вече повишението на стойността на суровия петрол с 59% през изминалите 12 месеца, съчетани с рекордно увеличение на инфлацията и спад на потреблението.
Новите производствени поръчки са намалели през юли за четвърти пореден месец.
Очакванията на компаниите в еврозоната по отношение на покачване на цените на продажбите им достигат 20 пункта през юли, спрямо средно 6 пункта за последните 18 години.
Изнесените днес данни показват задълбочаване на кризата в еврозоната и влошаване на перспективите за растеж в следващите няколко месеца.
След като започна с покачване деня, след доклада, показващ сериозен спад на доверието в еврозоната, единната валута поевтинява с 0.05%, до $1.5581.