Емисиите на парникови газове през третото тримесечие на 2023 г. са намалели в 23 държави от ЕС в сравнение с третото тримесечие година по-рано. Най-голям спад е регистриран в Естония (с 30,7%), България (с понижение с 18,6%) и Германия (с 12,2%), показват още данните на Евростат.
Трябва обаче да се има предвид, че през третото тримесечие единствено БВП на България е нараснал на годишна база (с 1,6%), докато в Естония е отчетено икономически спад с 3,0%, а в Германия - с 0,2 на сто.
Емисиите на парникови газове в икономиката на ЕС се оценяват на 787 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2), като това представлява спад със 7,1% в сравнение със същото тримесечие на 2022 година.
В същото време обаче БВП на ЕС остава стабилен, регистрирайки само малка вариация (понижение с 0,2% през третото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г.), показват данни на официалната европейска статистика Евростат.
През третото тримесечие на 2023 г. икономическите сектори в ЕС, отговорни за най-големите намаления на вредните емисии спрямо третото тримесечие на 2022 г., са доставката на електроенергия и газ (спад с 23,7%), домакинствата (понижение с 6,5%) и производството (с 4,9%).
На този фон увеличение на емисиите парникови газове е отчетено в икономиките на Малта (повишение със 7,7%), Кипър (с 3,7%), Латвия (с 3,4%) и Словакия (с 0,9%). Сред тези четири страни членки на ЕС в три обаче е регистрирано повишение на БВП - в Малта (със 7,1%), Кипър (с 2,5%) и Словакия (с 1,1%).
От другите 23 членки на ЕС, за които се смята, че са намалили вредните си емисии, в 11 е регистриран спад и на БВП (Ирландия, Естония, Австрия, Люксембург, Швеция, Финландия, Чехия, Нидерландия, Германия, Дания, Унгария). Италия запази своя БВП на същото ниво като през третото тримесечие на 2022 г., като същевременно намали своите емисии на парникови газове.