Европа вероятно ще изпита трайно свиване на потенциала си за икономически растеж в резултат на глобалната криза, тъй като и държавните финанси ще бъдат под натиск в идните години, пише в анализ на Европейска комисия, цитиран от Financial Times.

"Кризата е равнозначна на унищожение на капитала, намалявайки, поне за известно време, производствения потенциал на икономиката," се казва в доклада.

"Текущите смущения на финансовите пазари и по-силно регулираната среда, след кризата, вероятно ще имат постоянен отрицателен ефект върху потенциала за растеж, като например чрез намалената наличността на капитал за иновационни дейности, развитие и проучвания."

Докладът на Комисията относно икономиката на еврозоната, според FT, представлява първият задълбочен опит на Европейския съюз да се направи оценка на дългосрочните последствия от кризата за икономически растеж и европейските публични финанси.

Предупрежденията в доклада подкрепят гледната точка на политиката на страни като Германия, най-голямата икономика на Европа и Швеция, която пое ротационното председателство на ЕС в сряда, че в съюза вече няма място за фискална експанзия и допълнителни мерки за борба с кризата.

Докладът отбелязва, че още преди кризата, се е очаквало потенциалният темп на икономически растеж в еврозоната да спадне от 2.2 на сто през 2007-2020 г., до 1.5 на сто през 2021-2030 г. и до едва 1.3 на сто през 2041-2060 г.

Според доклада, икономиката на валутния съюз рязко ще се свие с 0.7 на сто през тази и следващата година, но се прогнозира постепенно възстановяване в средносрочен план.

Въпреки това, в доклада се посочва, че има: "емпирични доказателства за ефекта на минали кризи ... показващи, че икономиката няма да се върне към своя предкризисен  тренд на експанзия, а ще се развива по-слабо. С други думи, кризата ще доведе до трайна загуба на равнището на потенциала за производство."

Според прогнозите от доклада държавният дълг в еврозоната ще достигне 83.8 на сто от брутния вътрешен продукт през 2010 г., спрямо 66 на сто през 2007 година. Белгия, Гърция и Италия ще имат дългове от над 100 на сто от БВП през 2010 г., във Франция дългът ще бъде 86 на сто от БВП, а в Германия 78.7 на сто.

В 11 от 16-те страни членки на еврозоната нивата на държавния дълг ще са над 60 на сто от БВП, което е минималното равнище за страните, надяващи се да се присъединят към еврозоната, според договора от Маастрихт.

Докладът на Комисията показва, че положението може да се влоши още повече като: " може да се очаква по-нататъшно повишаване на нивата на дълга в годините след 2010 г. Сегашните високи нива на дефицита може да се разглеждат като структуроопределящи, в смисъл, че икономиката вероятно ще е изправени пред свиване на перспективите за растеж в средносрочен и вероятно в  дългосрочен план."

Дългосрочният натиск върху европейската социална политика ще се увеличи, както Европа ще се сблъска с нарастваща продължителност на живота, ниски нива на фертилитета и смаляващо се население в трудоспособна възраст, се казва в доклада.

Почти половината от населението на ЕС днес е на възраст 50 г. или повече, а до 2060 г. половината ще бъде на възраст 55 г. или повече, като ще има почти два пъти повече възрастни хора, отколкото деца, прогнозират от ЕК.

Комисията твърди, че ще бъде от жизненоважно значение за ЕС, правителствата да устоят изкушенията за протекционизъм и да отхвърлят мерки, които насърчават националните интереси за сметка на единния европейски пазар.

Мерки, за да се намали натискът върху пазара на труда, като схемите за ранно пенсиониране, също трябва да се избягват.

В резюме за състоянието на банковия сектор на Европа, се казва че: "най-острата фаза на кризата ... сега е преминала, но положението остава нестабилно. Банките в еврозоната все още са изправени пред високи нива на левъридж и устойчиви притеснения за качеството на техните активи, пораждащи страхове за общото здраве на балансите им".