При изключително силен интерес протече форума "Силата на инвестициите", включително и към втория панел - "Международни пазари".

Ето какво каза Цветослав Цачев, Главен инвестиционен консултант Eлана Tрейдинг, по време на събитието:

Два фактора предопределят високото ниво на инфлацията в момента. Парите са единият фактор, а другият фактор са разходите за енергия. Това са двете неща. Ако се върнем назад в историята, то винаги, когато има проблеми с един от тези два фактора, тогава икономиките се представят много зле.

Под пари визирам всичко от злато до монети и фиатни пари. И стигаме до момента с лихвените проценти, които вече са при нива от 5.5% или над 4% за развитите държави. Само Швейцария и Япония имат по-ниски нива, сред по-значимите икономики, но задлъжнялостта им е твърде висока.

Растат разходите за обслужваните на кредитите. В момента виждаме изключително висока цена на кредита от 5.5% в долари, но пък 80% от задълженията са дългосрочни. Безработицата е ниска, а дейността е сравнително добра, това е доста добър буфер по отношение на лихвите в икономиката. Ако икономиката тръгне надолу обаче, както го прави от година и половина, това ще натежава все повече. Рецесията, за която говорим за следващата година, няма да е толкова силна и рязка както през 2008 г.

Независимо че ковид забърза процесите, ако нямаше затваряне на икономиката можеше да видим сравнително слаба рецесия с по-малко покачване на безработица и финансови шокове още през 2020-та година. Оставям скъпата енергия на страна, защото тя не е толкова скъпа. Ако обърнем вниманието на цена на петрол от 150 долара, при нас тя ще се усети много, но в САЩ не толкова.

Широките пари имат огромно увеличение от 1981 г в трилиони долари. Увеличението от 2020 г. насам е силно и бързо, но като процентно изражение не е чак толкова голямо. Създават се така наречените фиатни пари - книжни, но икономиката сама създава пари, спестявания и те трябва да се харчат и инвестират.

Централната банка позволява бързо въртене в икономиката, банките имат инициативи да дават кредити. Разликата между плащането за депозити и кредити е в добро положение и затова банковите акции са евтини на цена около 10 пъти прогнозираните си печалби. Нямаме кредитни събития, както по време на 2008-ма година, което да води до големи фалити в строителството например, както и в корпоративен план. Балансите на компаниите не са засегнати толкова от покачването на лихвите, но пък го има и този фактор, че много рязко ситуацията започва да се обръща.

Миналия октомври във Великобритания се обясняваше как ще се превърне в империя с увеличаване на дефицитите и правителството падна, защото имаше състресение на финансовите пазари. Очаквам пазарът да стане груб между края на тази година и април на следващата. Това са двете неща, които искам да кажа - не смятам, че ни предстои тежка рецесия, но имаме рискове да видим промени на ликвидността с настъпване на лека рецесия.

Настоящият икономически цикъл е доста по-различен от предишните икономически цикли. Първо, можем да го сравним с периода на повишение на лихвите през 94-95 година. Тогава лихвите нараснаха от 3 на 6 процента, но икономиката не навлезе в рецесия и впоследствие лихвите бяха понижени с две стъпти. Това върна инфлацията в пълна степен и видяхме по-късно фалити, както и Азиатската криза през 97-98 година.

Друга подобна, на настоящата, ситуация, е след втората световна война. Тогава държавите имаха много задължения. Тогава дългът на САЩ бе подобен на сегашния - около 120-130% от БВП. Още по-високо бе съотношението във Великобритания при 240%. Държавата се финансираше с повече задължения. Това много бързо ускори неспособността й да си върне позицията на империя. Затова Великобритания напусна и Индия защото нямаше пари, за да присъства. Тя се превърна в обикновена островна държава със спомени за миналото.

От друга страна САЩ се превръща в глобален финансов център, фактът, че изнася задлъжнялост с високи лихви е значим. Същото важи и за Китай, които насочи своите инвестиции към строителство, което се финансираше с огромно количество дълг - 2 трилиона долара в имотния сектор. Външния дълг на страната в долари също балонизира с огромна система с плаващи лихви.

Интересното е, че поведението на потребителите в САЩ и Китай е много сходно. Населението държи своята задлъжнялост на 60% за двете страни с прилики в управление на парите си. Чисто политически двете страни имат огромни различия, но икономически почти нямат. Задлъжнялостта в икономиката е съпоставима и при сравнително ниски данъчни приходи, това води до огромно натрупване на държавен дълг. Може да се каже, че настоящата ситуация прилича наполовина на тази от 45-та и 95-та.

След войната се пренастройва работата на индустрията от военно към цивилно население в САЩ. По отношение на енергията 94-та и 95-та почти нямаме промяна на цената на петрола и златото. Петролът се повишава след намаляването на лихвите. Икономиката не влиза в рецесия и петролът поскъпва с 50%. Разликата е в огромната задлъжнялост, която не накара Фед да започне с намаляване на лихвите още тази година. Прогнозите сега на пазара са, че от 5.5% лихвата ще бъде намалена на 4.75% и имаме шанс да видиме повторение на сценария от 90-те години, когато намаляване на лихвите заради азиатската криза доведе до появата на интернет балона през 1999 година.

По-скоро клоня към първия вариант, това, че икономиката ще забави своя възход ще отчете рецесия, която няма да се усети, както и безработицата, която няма да се усети, парите ще влизат в активите, но инфлацията ще остане на високо ниво от 3-4%. Централните банкери знаят, че ако отпуснат малко, инфлацията ще се върне много бързо като фактор.

Инфлацията не е чак такъв проблем, докато доходите вървят по-бързо от нея. Преди няколко години доходите изоставаха страшно много и ако не бяха парите, които дъравата наливаше за подпомагане на доходите, ние отдавна щяхме да сме в рецесия като по учебник. Ситуацита е такава, че държавата се подготвя да харчи пари, но догодина идва избора на президент в САЩ и сега има казуси.

Моят избор за актив за следващата година, въобще не бива да ви учудва, че ще се насоча към петрола. Не смятам, че ще има "черен лебед", но енергията е фактора, който играе все по-голяма роля геополитически. Фактът, че държавният секретар на САЩ е чакал цял ден, за да се срещне с шейха на Саудитска Арабия, показва две неща, как това ще бъде използвано като оръжие без да се стига до въвличане на другите страни в конфликта, това означава, че петролът ще върви нагоре, но не изведнъж.

Между другото в момента сме във "ферма за черни лебеди". Продължаваме с енергията, петролът ако се качи на ниво 120 за нас ще е скъпо, а за аамериканците ще е като преди година и половина. 2023 г. е слаба за петролните акции, защото 2022 година беше силна, което най-вероятно ще води до диапазони на редуване - силна и слаба година.

Газта е много по-важна от петрола за Европа, защото тя не е за транспорт, а за работа на индустрията, енергетиката. Миналата година зимата беше изключително мека и се компенсира шока, търговията с газ показва, че пазарът не е съвършен и може да се появи шок и високи цени на природния газ.

Имахме късмет в Европа, че нещата се нормализираха и сега са пълни находищата, този късмет си беше не пазарен, защото какво се получи, когато се качиха котировките на втечнен природен газ, производители с договори в Пакистан и Азия на по-високи от нормалните ценови нива, решиха да си платят неустойките и да ги запазят за Европа. Русия също изнасяше и успяхме да компенсираме. Сега не очаквам да видим вече такъв шок, защото за страните износители е по-добре да има работещи икономики, които да потребяват този ресурс. Целта не е да се заколи златната кокошка. Саудитска Арабия и Русия знаят това, ръце ще се извиват за потребителя и бизнеса, но приключи периода, в който Европа се радваше на ниска цена на газа. Конкуренцията на тези пазари вече не е само между компании, а и между държави.

Фopyмът "Cилaтa нa инвecтициитe" ce ocъщecтвявa c пoдĸpeпaтa нa: Соnсоrd Аѕѕеt Маnаgеmеnt, Fіbаnk, Теlеmаtіс Іntеrасtіvе, UnіСrеdіt Вulbаnk, "Инвecтбaнĸ" AД.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи