Руското електронно издание "Утро" обвини България в "двойна игра" за нефтопровода Бургас Александруполис.

Българите до последно играеха "двойна игра", опитвайки се едновременно с проекта Бургас-Александруполис да прокарат и друг проект - нефтопровода Бургас-Вльора (пристанище в Албания), пише изданието.

Той е по-дълъг и по-скъп , но се поддържа от САЩ. По всичко личи, че нефтопроводът Бургас-Вльора също ще бъде построен, но по-късно, защото засега палмата на първенството се държи от трансбалканския нефтопровод, пише още изданието.

"Утро" припомня, че когато е възникнала идеята за Бургас-Александруполис преди 13 години, алтернатива все още не е имало, но те смятат, че и сега няма конкуренция, тъй като се явява оптималният маршрут. Според изданието Гърция, България и Русия през всичките тези години така и не успявали да се разберат помежду си с какви дялове ще участват в проекта, с чии пари ще се строи нефтопроводът и най-важното- кой ще гарантира доставките на нефт по новата тръба.

Даже сега, когато тристранното споразумение е вече подписано, тези въпроси не са решени.

От българска и гръцка страна, като участници с дялове могат да се явят американската компания Chevron и казахската "КазМунайГаз". Ориентировъчната стойност на проекта е около 800 млн.евро, от които 100 млн. има ангажимент да внесе гръцкото правителството. Една част от инвестициите е възможно да дойдат и от ЕС.

Ясно е, че до момента няма нито техническа документация, нито расчет на тарифите, нито гарантирани пари за строителството, пише още "Утро".

Най-удивителното в случая е, че няма нефт за новата тръба. В същото време турските проливи се задъхват от петролния трафик, а Анкара въвежда жестоки ограничения за движението на танкерите, заради което превозвачите търпят многомилионни загуби.

От една страна Бургас-Александруполис е замислен именно като алтернатива, която ще разтовари пролива, от друга обаче руският президент Владимир Путин заяви на пресконференцията след подписването, че преориентация на сегашните нефтени потоци няма да има. Иначе казано нефтопроводът няма да взима от нефта, минаващ през проливите, а по новата тръба ще потече нов нефт.

Електронното издание задава въпросът откъде обаче ще се вземе новия нефт за новата тръба? От Русия? Според "Утро" това е нереално.

Темповете на растеж в добива на "черното злато" намаляват, а експортните планове растат. Планира се увеличение на мощността на Балтийската тръбопроводна система, строи се нефтопроводът Източен Сибир. Тъй като в Източен Сибир все още не се добива нефт, той ще трябва да дойде от западна посока, т.е. от европейско направление.

И допълнителните 30 млн.тона за трансбалканския нефтопровод Русия явно няма да намери, твърди изданието. Но може би не е нужно да се търсят? Работата е там, че "Транснефть" иска да развие инфраструктурата толкова, че тръбите да не работят на предела на своите възможности, а да може да се прехвърля нефт от едно направление в друго, без да се намалява общия обем на експорта.

"Желаният от нас излишък е от 20% свободни мощности, заяви Семьон Вайншток, ръководител на "Транснефть". Ако в момента за износ отиват 250 млн.тона, то 20% са 50 млн.тона. Бургас-Алекснадруполис напълно се вписва в тази цифра и може да се напълни, като леко се намали обемът на горивото по руско-беларуския тръбопровод "Дружба".

Трансбалканският нефтопровод обаче може да се пълни и от Казахстан, който в момента добива около 50 млн. тона годишно. До средата на следващото десетилетие обаче, Казахстан заяви амбициите си да утрои обема на добив и са му нужни нови експортни маршрути.

"Утро" оценява Бургас-Александруполис като изгоден за всички, които имат някакво отношение към него. Териториално той е гръцко-български, а по съдържание -руско-казахски.

На минус ще бъдат само досегашните транзитни страни за руския нефт- Беларус и Украйна. Заради появата на нови тръбопроводи тяхното значение ще отслабне, възможно е да се намали и обема на нефта, минаващ през техните територии.

Не трябва да се бърза с прогнозите обаче, смята руското електронно издание, защото трансбалканският нефтопровод се нуждаеше от цели 13 години, като за това време Гърция, България и Русия подписаха немалко документи, но така и не пристъпиха към строителството му. И досега дейталите по него не са съгласувани, завършва "Утро".