Възраждат соц проект за напояване на Централна Азия от сибирски реки, ще струва "само" $100 милиарда

Идея, заровена в архивите на късния СССР като прекалено скъпа и екологично рискована, отново е на дневен ред. Руски учени под егидата на Руската академия на науките (РАН) обявиха, че работят по модернизирана версия на проекта за прехвърляне на вода от сибирските реки към засушаващите се райони на Централна Азия. Този път обаче планът е да се случи не чрез гигантски открити канали, а със затворена тръбопроводна система.

Цената на начинанието се оценява на около $100 милиарда, а хоризонтът за реализация - поне едно десетилетие.

Става дума за пренос на вода от Обската низина към държави като Узбекистан, където недостигът на водни ресурси вече се превръща във фактор за социална и политическа нестабилност. Промените в климата, топенето на ледниците в Тян Шан и Памир и демографският ръст изострят ситуацията до степен, в която "големите решения" отново изглеждат като единствени. Заедно с тях логично се връщат и старите въпроси - дали подобен проект е безопасен, изпълним и политически възможен.

Източник: iStock

Началото

Историята на тази идея е почти толкова дълга, колкото и самите спорове около нея. Още през 1868 г. руският учен Яков Демченко предлага да се отклонят водите на Об и Иртиш към басейна на Аралско море, за да се създаде ново "вътрешно Средиземно море", което да промени климата и икономиката на огромен регион.

В съветската епоха концепцията прераства в държавен мегапроект. През 60-те и 70-те години темата е обсъждана на най-високо ниво, а през 1970 г. Министерският съвет на СССР официално обявява за приоритет прехвърлянето на до 25 куб. км вода годишно от Сибир към Централна Азия.

Колосални мащаби

Проектът е замислен в колосални мащаби - канал с дължина над 2500 км, ширина до 300 м и капацитет, сравним с дебита на големи европейски реки. В работата участват над 160 института и организации, подготвени са десетки томове документация. Прогнозите обещават икономическа възвръщаемост и решаване на хроничния воден дефицит в южните съветски републики.

Реалността обаче се оказва по-сложна. През 1986-а на фона на икономическата криза, нарастващото екологично движение и сериозни критики от научната общност, Политбюро на КПСС прекратява проекта. Опасенията са свързани с нарушаване на хидрологичния баланс на Сибир и непредсказуеми климатични последици.

Източник: iStock

Периодично връщане към идеята

След разпадането на СССР идеята периодично се връща в публичното пространство - от призивите на Юрий Лужков в началото на 2000-те до по-умерените изказвания на руски и казахстански лидери през последното десетилетие. Сега, в контекста на задълбочаващата се водна криза в Централна Азия, тя отново изглежда "актуална".

Данните за региона са тревожни. Населението на бившите съветски републики в Централна Азия вече надхвърля 80 милиона души и продължава да расте.

Ледниците, които захранват Амударя и Сърдаря, са се свили с над 25% за няколко десетилетия, а обемите на някои реки в Казахстан и Узбекистан са намалели с до 70%. В същото време регионът остава сред световните лидери по разхищение на вода. Остарелите напоителни системи губят десетки милиарди кубически метра годишно. Около 13% от населението вече дори няма достъп до безопасна питейна вода.

Допълнително напрежение внасят и проектите на Афганистан за отклоняване на води от Амударя, включително амбициозният канал Кош-Тепа, който може да "отнеме" до 1/3 от потока на реката. За страните надолу по течението това е екзистенциален риск, а диалогът с талибанските власти засега дава ограничени резултати.

Най-голямата подземна мрежа за напояване е сред пустинния пясък, а Кадафи я наричаше "8-ото чудо на света"

Използваните суровини стигат за построяването на 20 като пирамидите в Гиза

Актуалното технологично решение

На този фон учените от РАН предлагат нов, по-"технологичен" вариант на стария проект. Вместо открити канали, да се направи тръбопровод с дължина около 2100 км и първоначален капацитет от 5,5 куб. км годишно, с възможност за разширяване.

Скептиците обаче са повече от оптимистите. Част от експертите посочват липсата на инвеститори, огромните екологични и политически рискове и факта, че архивите със съветските изчисления са изгубени, което означава старт от нулата.

Други отбелязват, че без регионално съгласие подобен проект е обречен още в зародиш. Според специалисти от Централна Азия решението не е в мегастроежи, а в по-ефективно използване на наличните ресурси - по-малко водоемки култури, модерно напояване и реално сътрудничество между държавите.

Държава с над 90 млн. души население ще мести столицата си - няма вода

Некадърно управление на ресурсите, безконтролно застрояване... звучи ли ви познато?