Видин Колев - директор, дирекция „Железен път и съоръжения", НКЖИ пред Money.bg

Още по темата

Г-н Колев, как започна аварийната операция след инцидента до гара Яна?

След инцидента, който се случи на 17 януари в 22:40 часа, наш технически екип се отзова в 23:30 часа. Инцидентът представляваше дерайлиране на 7 вагона заедно с локомотива от композиция от общо 18 вагона. Първият екип имаше за задача да състави първоначален план за действие и да се прегледат щетите. Своевременно бяха уведомени и органите на МВР. С идването на следствените органи, ние трябваше да изчакаме тяхната работа.

Междувременно направихме мобилизация, с цел повече работна ръка да дойде на мястото на инцидента. Същевременно трябваше останалата част от композицията, която беше върху релсите, да бъде изтеглена, за да може да се освободи място за извършването на възстановителните дейности.

В 7 часа започнаха реално възстановителните работи, които включваха изправянето на локомотива и полагането му отново върху релсите, за да може да бъде изтеглен. За целта се направи и възстановяване на част от линиите.
За да извадим вагоните, трябваше да осигурим автокран, който да свободи траншеята, да възстановим още жп път и след това отново да ги положим върху него, за да може и тях да приберем в съседната гара.Това се случи на третия ден - 19 февруари.
На място направихме автомобилен път и освободихме пространство за извършване на възстановителните дейности.

След като мястото беше освободено от подвижния състав, започна подготовката за полагането на новите елементи от пътя, както и същинската работа по възстановяване на трасето.
В крайна сметка на 21 февруари в 18 часа възстановихме движението с първоначална скорост от 25 км/ч, което е обичайна практика при нас.
Това, което мога да допълня е, че на места - като нова практика заварихме скрепителните елементи, за да може да предотвратим подобни инциденти и в бъдеще. Освен това подменихме и дървените траверси със стоманобетонови, което допълнително затруднява разглобяването на скрепителните елементи.

Може ли да кажете, какви са обичайните мерки, за да се гарантира безопасността на релсите?

Основната мярка е контролът на състоянието. Той е системен и периодичен. Ежедневният се извършва от кантонерите, които обхождат трасето. Ако те намерят нещо, което да прави движението на влаковете опасно, имат правото да преустановят движението на подвижите състави.

Периодичният контрол е от специализиран експлоатационен персонал, който също извършва оглед на трасетата, а често се вози в локомотива или в опашката на влака, където при пътуване също могат да се усетят дефекти по железния път.
Два пъти в годината използваме специална лаборатория, която измерва изцяло параметрите на железния път по цялата мрежа. Успоредно с нея имаме и машина, която следи за състоянието на стрелките.

Имаме и извънреден контрол, който ние осъществяваме в случаите, когато са настъпили обстоятелства като силни бури, земетресения и други природни бедствия.

Тъй като зимата досега бе по-мека от обичайното, има ли средства, които са спестени от НКЖИ за поддръжка?

При НКЖИ, за разлика от пътната инфраструктура, нещата стоят по различен начин. При редовно влаково движение и нормален снеговалеж, какъвто и да е той, железният път няма проблеми. Те възникват обаче, когато има силен вятър, който предизвиква виелици и снегонавявания, комбинирано с дълго отсъствие на преминаващи влакове, защото те самите имат специални приставки, които разчистват пътя.

Когато обаче тежките условия са налице, ние разчитаме на наша техника да извършвам разчистването. Имаме определен набор от снегорини, като в Североизточна България, където проблемите обикновено са по-големи разполагаме с роторен снегорин.
Може да се каже, че правим икономия от материали, които се използват за почистване и обработка на перони и стрелки. Ние вече сме ги купили, като част от тях ще останат за следващата година. Освен това, когато няма сняг, не плащаме за предвижване на снегорините, както и за извънреден труд на нашите служители.

Като цяло мога да кажа, че това, което се спестява от 120-те хил. лв., които средно разходваме за зимна поддръжка, се пренасочва към други дейности