Самонаетият софтуерен инженер Томас Сьоренсен се раздава за работодатели из цяла Европа и Близкия Изток. За сънародниците си обаче е недостъпен, пише Internationald Herald Tribune.

Той сега живее във Франкфурт, където се грижи за компютърната сигурност в голяма швейцарска корпорация. 34 годишният мъж няма никакво намерение да се връща в Дания, където ще трябва да плаща главоломни данъци.

Все още някои ловци на глави от датски компании се опитват да се свържат с него: „Когато получавам имейл от тях, или отговарям отрицателно и учтиво, или изобщо не им отговарям".

Сьоренсен е роден в Дания и се е изучил там. Но предпочита да работи - и да плаща по-ниските данъци - на други места в Европа. Такива като него са кошмара на датските политици и компании, които търсят решения за все по-отчайващия недостиг на работна ръка в страната.

Дания реши да даде пример на другите в Европа как едновременно може да се поддържа силна икономика и социално равенство. Обаче зелените поля на родна Дания радват все по-малко млади датчани, добре обучени и с перфектен английски, които напускат страната си също и затова, че в определени случаи подоходният данък може да достигне 63%.

Другата причина - младите хора са „интернационални". Те обичат да пътуват и да учат в чужбина. Те не са вече „датчани" в истинския смисъл на думата - те са хора на планетата с възможности в целия свят.

Дания е въвела системата на „гъвкавата сигурност", която плаща изобилни помощи за безработни и други социални придобивки, но няма ограничения в наемането и уволняването на служители от компаниите. Тази необичайна смес доведе до 3.5% икономически ръст в страната през 2006, едно от най-добрите икономически постижения в западна Европа. На практика заетостта в страната е пълна.

Но успехът дойде с отчаян стремеж на датските компании да намират таланти какъвто е Сьоренсен. Според ОИСР заради липсата на най-съществения фактор в икономиката, труд, икономическият ръст в страната през 2009 г. ще се забави с 1%.

Икономистите и работодателите вярват, че проблемът е свързан с данъка, достигащ до 63% върху дохода на тези, които печелят над 360,000 датски крони, или около $70,000. Този данък води до толкова ефективно преразпределяне на дохода, че Дания е едно от най-равните общества в света, където богатството е разпределено по-равномерно отвсякъде другаде.

Движението за ниски данъци, което превзе Европа, очевидно е подминало Дания.

Естония, Словакия, България заразиха страни като Австрия и Германия, но Дания стои твърдо. Обаче датчаните просто решават да плащат данъци в някоя друга от 27те страни на блока.

Сьоренсен обяснява и други моменти. Той започва да печели над $100,000 преди да стане на 30 години и установява, че 63% от приходите му изчезват. В Дания не е толкова топло все пак и преди три години той отива в Катар. Връща се, но във Франкфурт, където плаща на германската държава не повече от 25% от дохода си.

„Ако си на 63% данък, не отиваш при шефа с искане на по-висока заплата. Гледаш да имаш повече ваканции и учебни курсове в тропиците".

В нация от 2.4 млн. души всеки като Сьоренсен има тежест. Обаче до края на 2005 г. трудовият пазар на страната е загубил 19,000 души. Някои считат, че близо 1,000 души напускат страната всяка година. Тази цифра прикрива факта, че Дания е напускана от висококвалифицирани датчани и загубата се компенсира с чуждестранни работници, които обаче като цяло са по-слабо тренирани.

Датският бизнес обикновено стои далеч от политиката, но на парламентарните избори тази година компаниите ще надигнат глас.