Както вече стана пределно ясно през последните дни, "Хамас" редовно гледат календара и познават историята. Точно 50 години след избухването на Войната от Йом Кипур от 1973 г. групировката осъществи безпрецедентно по мащабите си нападение срещу Израел. И преди половин век, и сега, атаката е изненадваща и идва по време на важен празник от еврейския календар.
Дали, обаче, не ни предстои и едно икономическо déjà vu с последиците от новата война в Близкия Изток? Преди 5 десетилетия петролният пазар беше разтърсен от редица свързани с региона събития, които в крайна сметка доведоха до десетилетие на токсична стагфлация - нисък растеж и висока инфлация.
Малко история
Слабата икономика и галопиращият ръст на цените бяха нещо нормално по целия свят през 70-те. Средната инфлация между 1973 г. и 1983 г. беше 11,3% - повече от тройно по-висока в сравнение с предходното десетилетие.
Причините са няколко. През октомври 1973 г. арабските петролни производители поставят под ембарго износа към държавите, които подкрепят Израел във войната. Това води до 300-процентов скок в цената за барел от 2,90 долара до 11,65 долара за само 4 месеца.
Източник: GettyImages
Вторият трус идва с ислямската революция в Иран, която удря по износа на страната и лишава света от 7% от петролното производство. Скоро след това избухва войната с Ирак, в която танкери и петролни кладенци са често поразявани цели и така цената скача още - от под 10 долара за барел в началото на 1979 г. до 34 долара през февруари 1981 г.
Източник: GettyImages
Това е и десетилетие на стачки, заради които например в САЩ има години с по 7-9% ръст на възнагражденията - мярка, която според някои икономисти е подхранила инфлацията.
На всичкото отгоре, през 70-те климатичните процеси са неблагоприятни и довеждат до глобално поскъпване на храните.
А днес?
"Гледайки назад към 70-те, има потресаващо много паралели с нашето време", коментира макроиконоическият стратег на Deutsche Bank Хенри Алън в бележка до инвеститорите, цитирана от Fortune.
По думите му най-видимо е това при цените на енергоносителите и особено - на петрола. Избухването на войната в Украйна през миналата година само за 3 месеца изстреля цената на барел от 80 долара на 139 долара. Сега нивата са различни, но от юни насам отново растат.
Сега повечето страни от ОПЕК са плътно на страната на палестинците в конфликта с Израел и не е ясно дали отново няма да станем свидетели на конкретни техни действия срещу подкрепящите еврейската държава страни.
"Шоковете в снабдяването сериозно затрудняват икономиката, защото едновременно повишават инфлацията и потискат растежа", отбелязва Алън.
По думите му прогнозите за инфлацията през 70-те са били "твърде оптимистични" и подобен феномен се наблюдава и в момента.
Стачкуващите по света в момента също са рекорден брой в глобален мащаб - поне за последните няколко десетилетия. Климатичният феномен Ел Ниньо пък се очаква да промени атмосферните условия в голяма част от света и така да повлияе на реколтите.
Не е същото
Според зам.-главния пазарен стратег на Capital Economics Джонас Голтерман паралелите между 1973 г. и 2023 г. все пак са малко пресилени: "Ще е нужна голяма ескалация на този конфликт, за да се стигне до шок, сравним с този от 1973 г. след първата Война от Йом Кипур".
Алън също отбелязва, че икономиките от преди половин век са били много по-зависими от нефта и така са били значително по-уязвими от проблеми със снабдяването. Централните банки по света пък от месеци агресивно вдигат лихвените проценти и така контрират инфлацията - по този начин тя беше удържана в началото на 80-те.
Стачкуващите по света може да са много, но както отбелязва анализаторът мащабите на протестите в индустрията са минимални в сравнение със 70-те.
Все пак Хенри Алън е категоричен - десетилетието на стагфлацията е много добро доказателство за това как неочаквани събития могат бързо да променят икономическата ситуация към по-зле. Затова и политиците трябва да вземат решенията си изключително внимателно.
USD
CHF
EUR
GBP
