Северът настоява "Пестете!", югът отговаря "Задушавате ни!". Така изглеждат нещата в Европа в навечерието на една гореща финансова есен. И докато едни смятат, че Европа се оправя, други твърдят, че се задава нова криза.

В края на лятото европейците сякаш си бяха поотдъхнали. Гърция взе да си пише домашното, а европейската икономика тръгна нагоре, макар и бавно. Дали обаче нещата наистина са оцветени в розово? Германският икономист Йорг Кремер с право припомня, че Испания, Португалия и Ирландия действително постигнаха добри резултати, проведоха реформи, възвърнаха си конкурентоспособността, но опасната тенденция още не е пречупена, особено пък в икономиката на най-тежкия „болник" - Италия.

Кремер твърди, че независимо от кризата производствените разходи в Италия нарастват по-бързо, отколкото в останалите страни от еврозоната. А когато произвеждаш скъпо, стоките ти не се купуват на международния пазар.

Но не е само Италия. Наскоро финансовите министри на ЕС се скараха не на кого да е, а на Франция - втората икономическа сила на континента. Защото и там май никой не иска реформи. Словения също се крепи на ръба, понеже тамошните банки са задлъжнели с милиарди евро. Да не говорим, че тази есен изтичат помощните програми за Ирландия, Испания и Португалия, тоест - възможно е тези страни отново да закъсат. Да не забравяме и Гърция - тя със сигурност ще има нужда от нов помощен пакет. С две думи: оптимистите твърде прибързано надуват фанфарите.

Парадоксът

Нима наистина сме изправени пред заплахата от втора еврокриза? Да очакваме ли гореща финансово-политическа есен? Йорг Кремер се опасява тъкмо от това, защото смята, че дълбоките причини за кризата още не са отстранени. Той твърди, че реформите все още не достигат необходимата дълбочина, а вместо това Европейската централна банка предлага евтини пари и е готова да купува държавни облигации, с което само прикрива, но не лекува болестта. Същевременно обаче това дава кураж на предприемачите, част от които вече вярват, че кризата в европространството е отминала. Тоест, имаме парадоксален резултат: икономиката върви нагоре, независимо от факта, че причините за кризата не са премахнати, казва Кремер.

Лоша конкурентоспособност, огромни бюджетни дефицити, негоден банков надзор - в много страни из Европа се натъкваме на едни и същи проблеми. При това континентът сякаш е разделен по оста север-юг. Северноевропейците настояват пред южняците да продължават с икономиите, а в отговор получават стряскащата заплаха, че по този начин икономиките в Южна Европа ще бъдат задушени. Кремер смята, че тези страни нямат друг избор - те трябва да продължат да пестят. Икономистът припомня, че подобен брутален курс на икономии беше приложен преди години и в Балтийските страни, които преживяха това много болезнено, но след година-две започнаха да събират плодовете и днес икономиките им отново растат.