И новата ера на пазара на труда се очертава като изпусната възможност за по-бедните части на Европа в желанието им да задържат у дома висококвалифицираните кадри, разказва Bloomberg.

Стотици хиляди сърби, украинци и румънци, а и българи, си изкарват хляба чрез международни фрийланс платформи, работейки за световни клиенти, които плащат далеч по-добре от местните компании. На теория, това е перфектният начин най-добрите умове в отделните области да бъдат задържани в страната, в която са родени. Вместо това остарелите регулации ги карат да живеят на ръба на закона.

В продължение на векове Източна Европа се опитва да настигне Запада. През последните три десетилетия бившите комунистически държави преобразиха икономиките си и се превърнаха в част от световната верига за доставки. Сега т. нар. "гиг икономика" (от английския жаргон за епизодични ангажименти в музикалния бизнес) предлага шанс за още един скок напред. Но поколението, което расте след края на Световната война, се изправя пред трудностите, които създават едни от най-корумпираните политически системи в Европа.

За някои вече е късно. 34-годишният графичен дизайнер Матея Миладинович от Сърбия прекарва две години като фрийлансър, но сега събира багажа си и заминава за Бали със своята съпруга в опит да намали стреса, който сръбските власти му причиняват. Постоянното притеснение относно неясни данъчен статут в сръбската система и липсата на достъп до социални, здравни и пенсионни осигуровки е достатъчна, за да го накара да напусне родната си страна.

"Аз съм в сива зона", казва младият мъж, който работи по начина, по който изглеждат списания от Канада до Етиопия. И очаква да продължи работата си от новия си тропически дом.

Сърбия, заедно с Украйна и Румъния, са начело в гиг икономиката в Източна Европа. Работните места са основно в технологиите, графичния дизайн, интернет дизайна и медиите. Трите държави са и сред най-нестабилните политически в региона, което води до неспособност на политиците да променят остарелите регулации.

Редица западни икономики вече имаха по-високи нива за защита и по-гъвкав Кодекса на труда, когато фрийлансърският труд започна да навлиза. И продължават напред. Великобритания, например, предложи законопроект, който да увеличи защитата за фрийлансърите.

Добрата новина е, че Източна Европа има излишък от висококвалифицирани IT специалисти. Много от тях работят дистанционно, което засега забавя изтичането на мозъци.

През юли обаче Международният валутен фонд предупреди, че страните от Източна Европа трябва да направят повече, за да задържат най-добрите си работници у дома. Изтичането на мозъци е огромен проблем в региона. Само от Румъния, Украйна и Сърбия са напуснали 600 000 души през 2016 г. През 2000 г. техният брой е бил три пъти по-малък.

Сърбия въобще не зачита фрийлансърите в Кодекса на труда и ресорното министерство не отговаря на въпросите на Bloomberg. Украйна им позволява да се регистрират и плащат данъци, но не осигурява защита. Новото правителство обещава промени.

Румъния, която трябва да транспонира европейското законодателство, се бави заради почти постоянните политически скандали. Крайният срок е 1 август 2022 г.Дори и най-висококвалифицираните са уязвими в конкуренцията за поръчки. Липсата на други възможности означава, че те имат малко възможности да се договарят с далечните работодатели.

В Сърбия положението е най-тежко. Тъй като не са признати от закона, фрийлансърите се водят безработни - и не могат да изтеглят кредит за жилище. Единствената възможност е да се регистрират като самонаети - и да плащат 40 процента данък.