Консенсус по бъдещото развитие на туристическия отрасъл у нас беше постигнат на среща между заместник-министъра на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев, отговарящ за туризма, и основните браншови организации в отрасъла.

Срещата продължи 3 часа и след направените анализи и препоръки, бяха приети 5 необходими и спешни мерки, по които представителите на индустрията и зам.-министър Ботев постигнаха пълен консенсус.

Първата мярка засяга необходимостта от разширено присъствие на индустрията в процеса на изготвяне и обсъждане на нормативните документи, регулиращи дейността й в това число и в сферата на изготвянето на предмета и обхвата на обществените поръчки.

Зам.-министър Ботев заяви, че е готов да включи в комисиите, от изготвяне на тръжната документация до етапа на избор, експерти излъчени от индустрията. „Колкото по-ясни са правилата и по-прозрачен е този процес, толкова по сигурни ще бъдем, че парите на българските данъкоплатци и средствата от европейските програми ще бъдат употребени правилно и ще има реален ефект за туристическата индустрия", заяви Бранимир Ботев.

Второто важно решение от срещата е да бъде създаден център за анализи и планиране в туризма на основата на публично-частно партньорство между индустрията и Министерство на икономиката и енергетиката. При формулирането на това искане на индустрията г-н Владимир Панталеев - представител на АБТТА, подчерта, че туристическата индустрия има нужда от специализирана информация в реално време, а не остаряла и често противоречива статистика за минал период.

Зам.-министър Ботев пое ангажимент да представи проекта пред министър Стойнев и да бъде потърсена най-добрата правна форма за учредяване на центъра, чиято дейност информация и анализи ще бъдат предназначени за индустрията, която от своя страна ще дава задачите на центъра и ще осигурява неговото финансиране.

По третата мярка всички се обединиха около предложението на зам.-министър Ботев, да се предвиди възможността една от звездите на туристическите обекти на обектите да бъде зелена, ако е тях се предлагат български еко продукти и приготвени от тях традиционни ястия от българската национална кухня. „Ние трябва да направим така, че чистите български продукти: зеленчуци, плодове, хляб от лимец, сирене, истинско кисело мляко, вино да присъстват на колкото се може повече места. Само така ще подпомогнем обикновения български стопанин и малък фермер да продава екологично чистата си продукция от собствената си градина и ще направим достояние на туристите истинските ни продукти и българската домашна кухня."

Четвъртата мярка е да бъде сформирана широка платформа от представители на индустрията, експерти от правителството и научни работници, за спешна подготовка на проект на дългосрочна стратегия за устойчиво развитие на туризма в България за периода 2014 - 2030г.

Байко Байков - председател на УС на АБТТА посочи, че крайния вариант на стратегията трябва да бъде приет от Националния съвет по туризма, а г-н Ботев определи 30.09.2013г. По предложение на Христо Друмев, председател на Софийско конгресно бюро, беше решено браншовите асоциации да представят своите виждания за развитието на туризма у нас, които да бъдат заложени в новата стратегия, да представят не по късно от 25.08.2013г. Ботев пожела дори в суров вид проекта за стратегията да бъде качен в сайта на министерството за обществено обсъждане и привличане на допълнителни идеи и мнения.

Петото консенсусно решение беше науката трайно да присъства в изготвянето на стратегията и анализите свързани с туристическата индустрия. Водещите български университети, научни институти и научни работници да бъдат активно включвани в решаването на проблемите на индустрията и генерирането на нови идеи.

В рамките на консултативната среща бяха засегнати и редица въпроси и предложения поставени от представителите на браншовите организации.

Бяха посочени редица нетърпящи отлагане проблеми.

Програмата за национална реклама е в тежко състояние, дори при абсолютно недостатъчен финансов ресурс от едва 8 000 000 лв. за цяла година по време на служебното правителство са били отрязани 2 000 000 лв., т.е. 25%.

„Тъжно и жалко е такова отношение", коментира по-късно Бранимир Ботев. „Всяка община в Австрия има такъв, а в повечето случаи и по-голям бюджет за собствена реклама на туризма от националния рекламен бюджет за туризъм в България. Ще настояваме в рамките на бъдещия бюджет за осезаемо увеличение на парите за реклама. В това отношение ние сме на последно място в сравнение със съседните Балкански държави, които са и наш преки конкуренти."

Друг проблем, на който трябва незабавно да се намери решение е привличането на български ученици навършили 14 години от специализираните училища на работен стаж в български туристически обекти при гарантирано заплащане и осигурена ангажираност.