Картелът на ОПЕК от десетилетия се изживява като последна инстанция на световните петролни цени. Твърде скоро обаче ролята му вероятно ще стане второстепенна и за това няма да са отговорни "зелените" амбиции на богатите западни демокрации, а... Китай. Комунистическата страна има едно голямо препятствие по пътякъм глобалните си амбиции - зависимостта от изкопаемите горива. В Пекин осъзнават това и ускорено внедряват алтернативни технологии, които неизбежно ще намерят приложение по целия свят, пише "Дейли Телеграф" в свой анализ.
Контекст: ОПЕК като организация на част от страните производителки на петрол и най-вече Саудитска Арабия като най-мощна сред всички тях действа подобно на централна банка по отношение на пазара на горива. Например, тя спира прекалено амбициозните си членки, ако те решат да вдигнат цените до степен, в която купувачите сериозно да се замислят за алтернативни технологии.
Това обаче се промени от възкачването на престола на принц Мохамад бин Салман насам. Саудитите вече подхождат със схващането, че възможностите на пазара на изкопаеми горива се изчерпват. Затова се опитват да изкарат на него възможно най-много пари чрез картелни практики, които тласкат цените нагоре.
Сега обаче петролните монархии и останалите в ОПЕК може да бъдат изпратени в историята от процеси, които техните стратези не предвиждаха, а именно - възходът на Китай като самодостатъчна в енергийно отношение световна сила.
Детайли: От повече от 30 г. Пекин последователно преследва своята цел да се превърне в незаобиколим фактор за международните отношения. Китай е държава гигант на два глинени крака на име "нефт" и "газ".
КНР е най-големият вносител на петрол в света със 10,8 млн. барела дневно и е по-зависима от външните доставки даже от САЩ в навечерието на петролната криза от 1973 г. Страната получава и най-големите доставки на чуждестранен втечнен газ. И в двата случая по-голямата част от горивата идват по море, което ги превръща в огромна геостратегическа слабост за Китай.
Висшето ръководство на страната вижда затрудненията, които в момента изпитва Русия без лесен достъп до танкери и застрахователни услуги за скъпоценните им товари, а освен това в детайли е изучавало петролната блокада, наложена от САЩ на Япония през 1941 г., вкарвайки така Токио във войната значително преди да е в пика на военната си готовност. Затова и не изглежда вероятен сблъсък в Тайван преди Китай да е обезпечен енергийно.
Промяната: В ОПЕК поне до неотдавна продължаваха да вярват, че търсенето на петрол ще продължава да е високо поне до средата на века - на база очакването, че средната класа в Азия ще се разраства и ще компенсира спадащото търсене в Европа и САЩ. Проблемът е, че Китай вече се движи по друг път.
"Търсенето на петрол от страна на Китай изведнъж ще започне да пада. Половината от всички автомобили в Китай ще са електрически до 2030 г. Ако направите сметката, това ще са по няколко милиона барела всеки ден", коментира пред "Телеграф" лорд Адеър Търнър от международната Комисия за енергийния преход (ETC).
Цифром и словом: Според данните за февруари, продажбите на бензинови и дизелови коли в Китай са спаднали с 20% на годишна база, а plug-in хибридите са вече 32% от пазара. В страната масово се изграждат станции за замяна на батерии - не чакаш на зарядното устройство, а директно ти дават зареден акумулатор.
Най-популярният модел - BYD Song Plus, е с цена като на среден клас класически автомобил, а на второ място е Wuling Mini, която струва само 4000 паунда. Според лорд Търнър достъпността на електромобилите е несравнимо по-голяма, отколкото на Запад.
Това се вижда и при лекотоварните автомобили, където EV сегментът расте с 85% на годишна база. До 2025 г. всички автобуси в източните китайски провинции ще са на ток. Когато става дума за пътнически транспорт, голям фактор е и високоскоростната железопътна мрежа, която намалява нуждата от вътрешни полети - авиацията по-трудно ще се избави от изкопаемите горива и това тепърва ще става проблем например в САЩ.
За всичките тези електромобили е нужен ток. Китай е водещ производител на соларни панели и има огромна литиева индустрия. Пустините във Вътрешна Монголия, Гансу и Синджан се превръщат във фотоволтаични паркове, а вятърни турбини в морето и резервни мощности на въглища гарантират стабилност на мрежата и през зимните месеци.
Първоначално Си Дзинпин искаше 1200 гигавата ВЕИ мощности до 2030 г., но според китайски учени този капацитет ще бъде наличен още през 2025 г. Анализатори от Goldman Sachs са на мнение, че КНР може да достигне впечатляващите 3300 GW възобновяеми мощности до края на десетилетието - и то в комбинация с батерии за съхранение на енергията.
Така очакванията са въглеродните емисии на Китай да започнат да намаляват след 2028 г., а през 2040 г. енергийните доставки на страната ще са вече наполовина спрямо сегашните нива. Голям фактор е и че до 2030 г. се очаква да навлязат нови технологии при акумулаторите, които ще направят електромобилите по-евтини, с по-голям пробег и с по-малка зависимост от редки земни елементи.
Със сигурност тенденциите няма да са уникални за Китай и така нуждата от изкопаеми горива може да отпадне още преди формалната им забрана в средата на следващото десетилетие, коментира авторът на статията.
В прав текст: "Китай не прави всичко това в услуга на Запада. Прави го, за да се конфронтира със Запада от позицията на по-силния и защото иска да стане световен хегемон на чистите технологии", подчертават от "Дейли Телеграф".
USD
CHF
EUR
GBP
