Русия ще внася петрол от Иран. Това не е ли като Сахара да внася пясък? Не съвсем, защото зад този план вероятно се крие по-сложна схема.

Президентите на Русия и на Иран Владимир Путин и Хасан Рохани ще разговарят в кулоарите на срещата на високо равнище на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която започва в четвъртък в руския град Уфа. В ШОС Иран има само статут на наблюдател. Всички досегашни опити на Техеран да си извоюва пълноправно членство удряха на камък, защото и тази организация не приема страни, на които са наложени санкции.

Оръжие срещу петрол

Твърди се, че в момента Русия и Иран подготвят тайна сделка. Според информации в медиите, Иран възнамерявал да изнася за Русия петрол на стойност до 20 милиарда долара, а в замяна щял да получи руската зенитно-ракетна система S-300.

Иранският министър на петрола Биян Намдар Занганеш каза пред официалната осведомителна агенция Тасним, че още в началото на юни е обсъдил този проект с руския министър на енергетиката Александър Новак. Руските медии съобщават, че Иран ще доставя дневно 500 000 барела висококачествен суров петрол, а в замяна ще получава руски стоки като стомана, пшеница и петролни продукти. Чрез този бартер Русия ще утвърди позицията си на главен петролен доставчик в Централна Азия, а клиентите ѝ (включително такива гиганти като Китай и Индия) ще могат номинално да купуват руски петрол, но да си го доставят директно от Иран, без заобикалянето през Русия.

САЩ и ЕС критикуват тези планове с аргумента, че преди да са вдигнати санкциите срещу Иран, сделката вероятно е незаконна. Самата Русия също е подложена на икономически санкции заради анексията на Крим. Според икономическия експерт Мехрад Емади, който е консултант и на Еврокомисията, евентуалната сделка между Русия и Иран няма да бъде в нарушение на международните санкции, доколкото се доставят само „обичайни" търговски стоки, които не попадат в обхвата на санкиците. „В настоящата ситуация съм оптимист, че Русия ще може да купува петрол от Иран", казва Емади.

В замяна Русия ще достави на Иран различни стоки, включително системата за противоракетна отбрана. Това не е нападателно оръжие, обяснява бившият шеф на руските тайни служби ФСБ Николай Патрушев. Иран щял да използва установките, за да гарантира националната си сигурност, а не за да напада други държави.

S-300 край Ормузкия проток?

На друго мнение е московският оръжеен експерт Павел Фелгенхауер, който смята, че с доставката на тази установка Русия нарушава санкциите, наложени от ООН. S-300 не е просто отбранителна система, пояснява Фелгенхауер, защото далекобойността ѝ достига 150 километра разстояние и 27 километра височина, от което следва, че може да поразява цели като кораби, самолети или наземни обекти.

И още нещо: ако иранската армия разположи установката S-300 край Ормузкия проток, това много ще подсили позициите на Техеран край Персийския залив. Ормузкият проток, който се намира под контрола на Иран, е най-важното иглено ухо за петролните доставки по цял свят. През 2014 година 40 процента от суровия петрол, който се продава на международните пазари, са минали през Ормузкия проток.

Текстът е публикуван от българската редакция на Deutsche Welle.