Защо Швеция преустанови експеримента си с отрицателните лихви

Отрицателните лихвени проценти са унищожаване на пари, икономическо извращение, резултат от грешките на много централни банки и някои техни икономисти, които диагностицират икономиката изначално погрешно, пише икономистът Даниел Лакайе в нова статия. Според тях хората не теглят повече кредити, защото са решили да спестяват повече и поради тази причина спестяването трябва да бъде наказано. Това е налудничава идея.

Инфлацията и растежът не са ниски заради твърде високите спестявания, а в резултат на огромните количества дълг, постоянните ниски лихви по кредитите, високата ликвидност и зомбирането на икономиката чрез поддържането на ниска продуктивност и свръхзадлъжнели сектори.

Даниел Лакайе: Трудно инфлацията ще стигне 2%

Да се подкрепи предлагането и да се намалим данъчното бреме за бизнеса, предлага макроикономистът

Историческите свидетелства за отрицателните лихвени проценти показват, че те не само не понижават задлъжнялостта, а я подпомагат. Подобна политика не увеличава способността за получаване на кредити от домакинствата, защото цените на неповторяемите активи (недвижимите имоти и други) се изстрелват заради огромното количество ликвидност.

Инвестициите и растежът на кредитите не са потиснати поради причината, че икономическите агенти са неграмотни или защото спестяват твърде много, а защото те не страдат от амнезия. Домакинствата и бизнесът са по-внимателни по отношение на инвестициите и разходите си, защото подозират - и то правилно - че икономическата реалност не отговаря на цената и количеството на парите.

Напълно погрешно е да се мисли, че индивидите и корпоративният сектор не инвестират и разходват. Те просто харчат по-малко, отколкото на централните плановици им се иска. Но това не е някаква грешка на частния сектор, а типичен случай на погрешно планиране от страна на централните банки, които използват периода между 2001 и 2007 г. като "основа" за инвестициите и търсенето на кредит, вместо да го разглеждат като това, което е - период на балонизиране на пазарите.

Как нулевите и отрицателни лихви подриват икономиката

Те изкривяват представата ни за риск и създават зомби икономики

Помислете какъв тип е инвестиция, компания или финансово решение, което е доходоносно при лихва от -0,5%, но недоходоносно при лихва от 1%. Това е бомба със закъснител. Затова не е учудващо, че инвестициите в податливите към балонизиране сектори нараснаха значително при отрицателните лихвени проценти.

Публичният дълг, от друга страна, се търгува при изкуствено занижена доходност. Така вместо отрицателните лихви да заздравяват икономиките, те правят правителствата още по-зависими от евтиното финансиране. Политиците загърбват всяко желание за реформи и предпочитат просто да трупат повече дълг.

Но проблемите с отрицателните лихви не свършват с това. Те са начин за трансфериране на богатство от спестяващите към правителството и задлъжнелите. Данък върху вниманието. Те унищожават усещането за риск, което винаги носи ползи само на най-безотговорните. Бейлаут за неефективните.

Малко вероятно е българска банка да наложи отрицателни лихви за спестяванията на гражданите

Главният изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов през Money.bg

Швеция понижи лихвите в отрицателна територия преди повече от пет години и сега обърна политиката си заради създадените финансови рискове. Най-интересно е, че причината за този ход беше именно създалия се риск от забавяне на икономиката, тъй като доказателствата показват, че решенията за инвестиране и потребяване не се стимулират чрез финансова репресия.

Индексът на цените на имотите в страната по време на отрицателните лихви се увеличи с 50% (от 160 до 240 пункта), средният индекс на жилищата нарасна с 27%, а различната инфраструктура поскъпна с между 30 и 70%, докато индексът на фондовата борса се покачи с около 20%. През същия период потреблението на домакинствата и инвестициите на бизнеса (т.е. брутната капиталова формация) се увеличиха изключително малко, а реалните заплати стагнираха.

Паричната политика се превърна от подкрепяща структурните реформи в извинение за избягването им. Сега правителствата се радват да видят, че трябва да въвеждат и "фискални мерки". А когато властите чуят "фискални мерки", те го разбират като увеличаване на разходите. Резултатът от това в еврозоната винаги е един и същ: повече дългове и по-високи данъци.

Същевременно в страните от еврозоната отрицателните лихви продължават да са действителност, докато аз и вие сме обвинявани, че не харчим достатъчно. Какво ли би могло да се обърка?