От началото на годината икономиките от Европейския съюз преминаха през срив, почти съпоставим с този от Голямата депресия. Затова не е изненада, че броят на новорегистрираните бизнеси се срина до най-ниската си стойност от десетилетие, точно след като нарасна с 20% в хода на последните пет години.

Но данните на Евростат показват нещо, което изглежда учудващо - броят на фалиралите бизнеси е на двойно по-ниска стойност от кой да е момент в последните пет години през второто тримесечие на годината.

Графика: Регистрации и фалити на бизнесите в Европейския съюз

Снимка 503773

Източник: Евростат

Източник: Евростат

Как така едновременно сме в дълбока криза и компаниите не банкрутират, особено след като цели сектори бяха затворени месеци наред. Това при туризма доведе до срив на постъпленията със средно около 80% през тазгодишния туристически сезон, но авиокомпаниите, ресторантите, театрите, кината и други също понесоха изключително тежък удар.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Причината, разбира се, са грантовете и кредитите, отпуснати от правителствата на Стария континент. Значи ли това, че подобни програми работят? Не. Ето защо.

Средствата за тези грантове не се спускат от небето. Те или трябва да бъдат събрани от настоящите данъци, или трябва да бъдат взети на кредит (т.е. от бъдещите данъци), или да се напечатат от централната банка, с което се подрива покупателната способност на валутите, особено в дългосрочен план.

Казано иначе, субсидиите излизат от джобовете на работещите в реалната икономика по един или друг начин. Същевременно тази реална икономика обаче се сви значително от средата на март досега - компаниите дори и да не фалират, все пак не извършват никаква дейност.

Питър Шиф: Идва цунами от фалити

Питър Шиф: Идва цунами от фалити

Според експерта се намираме в по-дълбока криза от тази през 2008 г.

Така помощите, които правителствата раздадоха, на практика източват производителните отрасли, за да подпомагат такива, които не работят. Вторите обикновено се наричат и "зомбита". Паралелно с това, тези неработещи не само не правят нищо или оперират на изключително нисък капацитет, но и задържат производствени фактори (хора, оборудване, офиси и други), които иначе биха се използвали другаде.

В крайна сметка, това, което се вижда, е, че грантовете помагат на бизнесите да не фалират. Това, което не се вижда обаче е, че тези от тях, които все пак извършват някаква дейност, трябва да платят цената за това от джоба си. Нещо повече, тяхното развитие е по-бавно, отколкото би било иначе, защото те нямат достъп до активите на нефункционалните компании, които при равни други условия в средата на криза щяха да са по-евтини за тях.

Крайният резултат от това е забавяне на икономическото възстановяване и жертване на доходността на активните отрасли, компании и хора, за да се поддържа илюзията за стабилност на икономиката. А причината за това преразпределение и тези химери е, че не е политически изгодно бизнеси да банкрутират, защото така се губят гласоподаватели.

Казано иначе, въпреки добре изглеждащите данни, трябва да имаме едно наум за стабилността на икономиките от Европейския съюз. Защото тя не е толкова голяма, колкото се опитват да ни убедят.