От Лондон до Вашингтон и Сидни банкерите не могат да разберат защо заплатите на служителите се покачват толкова бавно, въпреки че безработицата е на най-ниските си нива от десетилетия, пише The Wall Street Journal.
Някои икономисти смятат, че имат отговор: вместо да се концентрираме върху броя на хората без работа, трябва да гледаме колко често служителите сменят работното си място. Макар че безработицата намалява бавно след финансовата криза, темпът на смяна на работното място се възстановява далеч по-бавно и остава по-нисък, спрямо отчетения в предходните десетилетия.
Тенденцията е изненадваща, тъй като смяната на работата обикновено носи по-висока заплата. Американските служители, които сменят работното си място, получават с 4 процента по-големи възнаграждения от тези, които не го правят, сочи скорошно изследване на Джузепе Москарини, икономист в Йейл. Според него и други икономисти това е по-точен индикатор за бъдещото движение на заплатите, инлфацията и продуктивността от нивата на безработица.
Ако е така, растежът на заплатите и инфлацията могат да останат ниски, въпреки че заетостта продължава да се увеличава.
Проблемът е важен за централните банки, тъй като те трябва да определят нивата на лихвите, за да подкрепят забавянето на растежа в икономиките. Един от ключовите икономически модели, т. нар. "Крива на Филипс", казва, че инфлацията се повишава с намаляването на безработицата. В последно време обаче това не се случва, а увеличението на цените остават под целите на банките в развитите икономики.
Аргументът е такъв: служителите могат да поискат по-висока заплата, само ако имат друго предложение за работа. Хората, които си сменят работното място, обикновено намират такова, което използва по-добре уменията им, а оттам и те получават повече. Тези, които си сменят работата, подобряват и ситуацията за останалите, тъй като компаниите са готови да им платят повече, за да ги задържат.
Най-продуктивните компании обикновено могат да си позволят да плащат повече, за да привлекат служители и да разширят дейността си, докато по-непродуктивните се свиват. Това означава и че смяната на работното място увеличава продуктивността.
Докато безработица е на исторически ниски нива, броят на служителите, които сменят работата си в САЩ едва наскоро се доближи до нивата от преди рецесията. Конкретните данни показват, че 5,8 процента от американците са си сменили работата през първите три месеца на 2018 г. През 2000 г. около 7 процента от тях го правеха на тримесечие.
Москарини посочва, че около 40 процента от увеличението на възнаграждението за средния американец идва от смяна на работното място. Изследователи от Австралия посочват, че 1 процентен пункт увеличение на темпа, с който работещите сменят позицията си, е свързван с 0,5 процентни пункта увеличение на средните заплати.
Тази теория мое да обясни защо на инфлацията ѝ отнема толкова време, за да се покачи.
Защо не го правят?
Един двигател на процеса е, че след финансовата криза и големите промени в икономиката, работещите са по-предпазвили. Някои от тях се притесняват, че постъпването в нова компания може да означава и че те ще бъдат първите съкратени при проблем.
Застаряващото население също играе огромна роля, според Стивън Дейвис, икономист в Чикагския университет. "По-старите работещи са по-малко мобилни в географски план и е по-малко вероятно да напуснат, за да започнат работа на ново място", посочва той.
Друга причина за слабото повишение на заплатите, въпреки ниската безработица, е самото качество на работните места, което разглеждаме в този текст:
USD
CHF
EUR
GBP
