Бащата Мустафа пристига във ФРГ от Турция през 1973 с идеята да работи пет години и да се върне. Той остава за по-дълго, като 25 години работи за Siemens в машинния ремонт. Сега той е пенсионер на 68 г., има си къща в Турция, но все още предпочита да прекарва половината от годината в Берлин.

Синът Макинист е на 40 години. Той мисли да наеме апартамент в германската столица, където баща му и майка му ще могат да живеят за постоянно, щом станат прекалено стари, за да пътуват между първата и втората си родина. Но Макинист отрича, че ще се грижи за старите си родители в едно голямо общо домакинство с много поколения: „Второто поколение вече е асимилирано, а в Берлин апартаментите са много малки".

„Ройтерс" изтъква, че Германия се сблъсква с неочакван проблем: как да интегрира към собственото си застаряващо население пенсионерите на имигрантите. Десетилетия наред се считаше, че „работниците гости", наети през годините на икономическия бум след втората Световна Война, всъщност ще се върнат у дома. Никой не искаше да си отвори очите за факта, че 2,5 млн. турци са отишли там, за да останат. Голяма част от турското население в Германия вече доближава пенсионната възраст.

Дълго време Германия не гледаше на себе си като страна, в която има имиграция, обяснява Улрика Забел от междукултурния отдел на фондация Caritas. „Това породи проблема ни с пенсионерите: не очаквахме, че те ще останат". Следващата година Caritas заедно с частната компания Vitanas ще отворят в Берлин четвъртия в Германия мултикултурен жилищен център за стари граждани.

Тъй като е имало страхове от младежко насилие, досега опитите за интеграция в Германия рядко се фокусираха върху възрастни хора. Само че около 18% от имигрантите в Германия са на възраст над 55 години, според официалните статистически данни. Над 700,000 от тези по-възрастни емигранти са в последното десетилетие на трудовия си път, преди да излязат на пенсия. Не се знае каква част от тях ще се нуждаят от специализирани грижи, затова правителство, частни компании и благотворителни организации предпочитат да се подготвят по-отрано.

Най-актуалните данни за застаряването, с които разполага Германия, са публикувани през 2005 г. Там е коментирано, че старите имигранти ще станат един от основните проблеми за ФРГ. Пенсионираните имигранти имат повече здравословни проблеми, доходите им са по-ниски, а информацията за социалните услуги по-оскъдна.

От данъци върху доходите на гастарбайтерите Германия е прибирала по 850 евро на човек годишно или общо $1.2 млрд., а правителството е отделяло едва 5 млн. евро годишно за програми за пенсионирани имигранти. Още повече, въпреки че имат това право ако са си плащали пенсионните осигуровки, за турските имигранти е много по-сложно да получат пенсия, отколкото за германците: 79% спрямо 96% е съотношението турци: германци, получаващи пенсия на възраст над 65 години.

Тези организации, които разполагат с фондове, все по-често решават да вложат средства в грижи за възрастните хора. Не само Vitanas се насочва към пенсионираните имигранти. Компанията от Берлин също Marseille-Kliniken отвори дом за старчески грижи през февруари 2007, предлагайки „чувствителна в културно отношение" грижа за турските пенсионери.

Освен молитвена стая с посока към Мека и турски чай, служителите в дома за стари хора владеят и двата езика, жени се грижат за жени и мъже за мъже. Други културно чувствителни старчески домове има в Дуисбург, Франкфурт, както и в берлинския квартал Кройцберг със значителен дял турско население. В Холандия и Великобритания също се работи върху сходни проблеми. В Хага, Холандия, специални домове са изградени за пенсионери от Суринам и Китай.

Освен храната, към проблемите на „различните" пенсионери спада и различното отношение към семейството. Например имигрантите от Турция и Арабия са свикнали да живеят в големи семейства. В нормален европейски старчески дом ще стане проблем, ако семейство от много хора идва твърде често да навести близкия си и седи по много. То ще направи контраст на германските семейства, които идват да навестят бабите и дядовците само по Коледа и Великден.