Това, в което законотворците се опитват да убедят избирателите, е, че затварянето на заведенията в Студентски град би имало само ползи за всички. По-малко шум, по-малко престъпност, повече учене, по-образовани и по-здрави млади хора. По-нормален квартал на София. Грешат. Затварянето на многото заведения ще създаде и много отрицателни ефекти, за които малко хора се замислят.

За да можем да ги видим, нека да си представим, че на пазара за забавления в Студентски град има няколко участника: студент, които търси забавления; заведение, което предлага забавления; университет, който получава приход от това; и студент, който обича да учи и не иска шум от заведението. Пазарът е създал сравнително ефективен механизъм, който да регулира ползите и разходите за всички в процеса. Процесът започва от студента, който идва в Студентски град не за да учи, а за да се забавлява.

Студентът, който иска да се забавлява, плаща на заведението, което плаща на университета. Използвайки прихода от наем, университетът подобрява материалната база за ученолюбивия студент както в общежитието, където живее, така и в самия университет. Така на практика студентът, който не иска да учи, косвено плаща на студента, който иска да учи, за нанесените вреди. Междувременно печелят и заведението, и университетът. Какво би станало, ако заведението изчезне?

На първо място, шумът няма да изчезне, той ще се пренесе вътре в общежитието. Така нито този, който иска да се забавлява, ще може да се забавлява качествено, нито този, който иска да учи, ще може да учи качествено. Читалните все пак не са заведения, а стаите с по три легла и една маса не са читални. На второ място, работните места в заведението ще изчезнат. Барманът е сервитьорката от него ще загубят работата си, а нека не забравяме, че и барманът, и сервитьорката най-вероятно са студенти, които благодарение на работата си в заведението могат да плащат таксата си в университета и да се издържат в момент, в който родителите им вероятно не могат да смогнат с тяхната издръжка. На трето място, бюджетът ще загуби от данъка върху печалбата на заведението и от ДДС. Така субсидията за университета ще нараства по-бавно, отколкото ако заведението работеше. И на последно място, директните приходи от наем за университета ще намалеят. Така материалната база за студента, който иска да учи, ще се подобрява по-бавно. Вместо да се ликвидира заведението, университетът може да използва приходите от него, за да даде безплатен достъп до интернет и до научни списания и друга литература на студентите, които остават по стаите си, за да четат. И междувременно да смени дограмата на общежитето, за да изолира по-добре шума.

Въз основа на горното, ето едно предложение към политиците: не махайте заведенията в Студентски град. Оставете този пазар, който създава стойност за всички в процеса, но регулирайте дейността му умно и оставете всички да печелят от това. Разбира се, че заведенията създават и много проблеми, не само свързани с шум, а и с нарушения в обществения ред. Тогава използвайте част от приходите от тях, за да увеличите полицейското присъствие в Студентски град. Не забранявайте заведението. То може да бъде употребено. И не правете от него библиотека, защото, нека не се заблуждаваме, вече никой не ходи на библиотека. Вкарайте библиотеката в компютъра на студента, който иска да учи и финасирайте проекта с приходите от студента, който не иска да учи. Това е ефективен пазарен механизъм в действие. Унищожаването на заведениетое учебникарски пример за неефективно пазарно мислене и за политическо късогледство. Освен това, отказът от употреба на заведението е пример за евтин популизъм, който носи повече разходи, отколкото ползи.

-------------

Авторът е доктор по икономика, преподавател в УНСС, София и изследовател в CERGE-EI, Прага. Мненията му в тази статия са лични и не ангажират официалната позиция на институциите, за които той работи.