Новите средни договорени стойности за повишение в минималния осигурителен доход са 25 на сто, което по данни на НСИ само по себе си ще доведе до нови постъпления от 391 млн. лева за държавата.

Това е един от основните аргументи в писмо на БСК, адресирано до премиера Станишев и други министри, с което те пледират в полза на въвеждането на „плосък данък" и изтъкват неговите положителни резултати за индустрия и държава.

БСК окачествяват постигнатите договорености между работодатели и синдикати за повишаване на осигурителните прагове като „адекватна реакция на бизнеса" към намаляването на данъчната тежест и изтъкват че реалното средно повишение на осигурителния доход е 26.1%.

Тъй като същият доход е база за изчисляване и на останалите осигурителни плащания, това ще доведе до повишаване на постъпленията от здравноосигурителни вноски с 86.4 млн. лева и на приходите във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" - със 7,2 млн. лева, разсъждават от БСК.

Общият ефект за цялата социалноосигурителна система възлиза на 484,6 млн. лева, и то само от дейността на реалния икономически сектор.

Когато мислим за повишаването на доходите като цяло, трябва да се отчита, че минималните осигурителни прагове отразяват заплащането на работниците и служителите с най-ниска квалификация от 9-те категории персонал. Това означава, че покачването на средния осигурителен доход е по-голямо.

Тези резултати още веднъж потвърждават, че икономическите стимули за бизнеса играят много по-силна роля за повишаване на трудовите възнаграждения и на приходите от данъци и осигурителни вноски, отколкото административните мерки, заключват от стопанската камара.