Европейските банки казват, че се справят добре с кризата, предизвикана от пандемията. Но регулатори и мениджъри са притеснени от "слона в стаята": вълна от лоши кредити, които може да залее банките, когато програмите на правителствата за помощ на населението спрат, пише The Wall Street Journal.

Икономиките в Европа се сринаха през тази година, а въведените наскоро мерки тежат върху крехкото възстановяване. И все пак безпрецедентните нива на правителствена подкрепа, включително мораториуми върху кредитите, помагат на бизнес и домакинства. Това пък означава, че банките не знаят колко от тези кредити ще станат лоши.

Дори и главните изпълнителни директори се чудят какво ще стане, когато подкрепата изчезне.

"Кризата е много странна", казва Стивън ван Рийсвийк, главен изпълнителен директор на ING Groep. Причината за това твърдение е, че икономиките падат рязко, но дефолтите не се покачват заради правителствената подкрепа. "Когато тези мерки спрат, каква ще бъде картината?"

Регулаторите се опасяват, че някои европейски банки реагират твърде бавно на потенциалните проблеми на кредитополучателите. Европейската централна банка казва, че лошите кредити в еврозоната могат да достигат до €1,4 трлн., ако икономиките се свият с повече от очакваното - сценарий, който ЕЦБ казва, че е възможен. Сумата е по-голяма от тази след финансовата криза от преди повече от десетилетие.

Притеснението е, че банките може да останат без капитал, ако изведнъж са изправени пред вълна от дефолти - и ще се нуждаят от държавна помощ. Не се знае обаче колко бързо тези дефолти могат да се натрупат.

Елке Кьониг, директор на европейската агенция, която се занимава с банки с проблеми, създадена след кризата, казва, че финансовите институции трябва бързо да идентифицират и да се справят с кредитите, които вероятно няма да бъдат върнати. "Няма магическа пръчка, с която потенциални загуби да изчезнат", казва тя.

Европейските банки вече изоставаха от американските си конкуренти във възстановяването след последния шок от 2008 г. Тогава щатските банки получиха подкрепа от правителството и централната банка и бързо се освободиха от лошите кредити. В същото време институциите на Стария континент потънаха още повече заради дълговата криза, която удари икономическия растеж в Европа. По-ниските лихви, въведени, за да стимулират разходите на домакинствата, удариха печалбите.

Този път щатските работници, които загубиха работата си, получаваха по $600 седмично в продължение на месеци. Други останаха на работа благодарение на правителствените програми. И макар много банки в САЩ да позволиха на кредитополучателите да пропуснат някое и друго плащане, като цяло подкрепата бе по-малко щедра от тази в Европа.

В същото време в Италия, където банките все още не могат да се справят със старото портфолио от лоши кредити, над 25% от заемите на бизнеса и 15% на домакинствата, или общо €300 млрд., бяха поставени под мораториум. В Португалия, където компаниите и правителството са силно задлъжняли, мортаториумите покриха около една трета от общите заеми на фирмите.

В Испания "поведението на потребителите е по-добро, отколкото очаквахме през април и юли", казва Ана Ботин, изпълнителен председател на Banco Santander. Повечето кредитополучатели са започнали да покриват вноските си, когато мораториумът бе вдигнат, казва тя, а съотношението на лошите кредити всъщност намалява през тази година. Около €40 млрд. заеми, или 4% от общите, дадени от Santander, все още е под мораториум.

Според анализатори на централната банка на страната, от възможността да забавят плащания са се възползвали най-вече домакинствата, които и преди това са били финансово уязвими.

Държавите в Европа осигуриха и субсидии за компаниите, които не съкращават свои служители, като така предотвратиха по-значителен ръст на безработицата.

Една причина за розовата картина за банките в момента се дължи на счетоводните правила: банките броят един кредит за лош чак когато има изпуснато плащане или компанията-кредитополучател фалира.

Сега те продължават да дават кредити под държавните програми, които гарантират, че част от сумата ще бъде върната. Средствата предоставят на компаниите така нужните средства, за да продължат да работят. Но кредитите може и да поддържат фирми, които няма да оцелеят. Местните кина, например, са сред бизнесите, които получават подобни заеми - макар да не е ясно дали секторът ще успее да се възстанови.

"В момента най-голямата банка са правителствата", казва Мат Лонг, директор капиталови пазари в Accenture. "Когато това спре, ще видим реалната възможност на кредитополучателите да върнат заемите си".