Банките вече не дават, а вземат хиляди левове такси за големи депозити

Ако до скоро да бъдеш голям вложител в банка у нас беше привилегия, в момента ситуацията не е точно такава. "Сега" пише, че банките в България вече "наказват" големите си клиенти. От Коледа физическите лица, които разполагат с повече пари в банките, ще бъдат облагани със специална такса "съхранение" върху сметките им.

В повечето случаи таксата е в размер е 0.7% върху суми над 400 000 лева. Това е поредна мярка да бъде ограничено трупането на средства в банките. Тя обаче е и източник на допълнителни приходи за финансовите институции на фона на рекордно ниските лихви по заемите и санкцията, която търпят от това, че държат свободните си пари в Българската народна банка.

Случващото се не е български феномен. Огромният приток свежи спестявания заради пандемията най-сетне преля чашата за банките в Германия, които вече започнаха да облагат депозитите на дребните клиенти, написа наскоро The Wall Street Journal.

Deutsche Bank и Commerzbank, двете най-големи банки в страната, съобщиха, че новите клиенти ще трябва да плащат по 0,5% годишно, ако депозират големи суми. Банките казват, че вече не могат да абсорбират отрицателните лихви, които Европейската централна банка налага. Колкото повече потребителски депозити има една банка, толкова повече пари трябва да съхранява при централната банка — и толкова повече да плаща за това.

Необичайната ситуация създава нещо невиждано досега. Банките типично искат да привличат депозити, тъй като те представляват евтин метод за финансиране. Сега, практически, те гонят клиентите си — дори създават интернет страници, чрез които помагат на клиентите да преместят парите си другаде.

Искате да държите парите си в двете най-големи банки в Германия? Ще трябва да плащате лихва

Отрицателните лихви и мощният ръст на спестяванията създаде невиждана досега ситуация

Бумът на имотите

Все повече богати хора у нас обмислят как да се разделят с по-големите си капитали, които "отлежават" в банките. И това прави бума при покупките на жилища още по-голям. Съответно, цените на имотите също растат. От "24 часа" коментират, че една от малкото алтернативи на това какво да прави човек с парите си в подобна ситуация е именно влагането им в недвижимо имущество.

"Сега" припомня, че първи такса "съхранение" за физически лица със сметки над 400 000 лева въведоха по-рано тази година двете най-големи банки у нас - "Уникредит Булбанк" и Банка ДСК. Това се случи почти едновременно с прекратяването на поддържането на депозити и преоформянето им в разплащателни сметки, които, както е известно, не само че не носят доходност, но и се облагат всеки месеци с такси за обслужване от порядъка на 4 лв.

Поне още 10 банки са последвали примерите на Уникредит и ДСК и също са въвели такса "съхранение" върху големите наличности на физически лица, показа проверка на "Сега". Засега преобладават такси от 0.7% върху суми над 400 000 лева. При някои финансови институции, като ОББ, прагът е 1 милион лева, при други, като Търговска банка Д, съхранението се таксува с по-ниска ставка от 0.06%.

Предупреждението на банките

Банка ДСК вече е уведомила клиентите си, че от началото на декември ще свали прага на 200 000 лева. От началото на ноември това ще направи и Райфайзенбанк България. Вероятно в следващите месеци ще сме свидетели на подобни действия и при други финансови институции. А това означава много повече спестители да бъдат засегнати и парите им още по-бързо да започват да се топят.

"Алианц България" директно е обявила, че начислява отрицателна лихва. Тя е в размер на 0.2% за влогове над 1 милион до 3 милиона лева. При по-големи спестявания отрицателната лихва расте, като за суми над 50 милиона лева достига 1% годишно.

Отрицателни лихви официално до скоро имаше само за банковите сметки на бизнеса. Първите минусови лихви по фирмените сметки бяха въведени преди две години.

"Въвеждането на отрицателни лихви по банковите депозити на физически лица у нас бе въпрос на време да се случи. В Германия например още през 2019 г. част от банките въведоха отрицателни лихви за клиентите си като така прехвърлиха върху тях лихвените си разходи в резултат на паричната политика на ЕЦБ", коментира пред БНР финансовият анализатор Десислава Николова от "Моите пари".

Според нея въвеждането на такса "съхранение" или завишаване на таксите за откриване на сметки и внасянето на пари в тях е по-интелигентният начин да се наложи отрицателна лихва.

Отново пред националното радио, главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева обясни, че "тенденцията за отрицателни лихви по депозитите при физическите лица няма да засегне хората, чиито спестявания са до гарантирания размер от 196 000 лева". Тя допълни, че по-големите разходи на банките за съхранение на пари били именно при депозитите над гарантираното ниво, които правели банките свърхликвидни.

Въпреки липсата на доходност и всевъзможните банкови такси парите по депозитни сметки у нас продължават да растат и в края на август вече доближават 100 милиарда лева, което е 11.8% ръст за година. От тях 64 милиона лева са парите на домакинствата - също 11% ръст. 

Възможни ли са отрицателни лихви по депозитите на гражданите?

В България всичко е възможно, но това не е редно от морална и нормативна гледна точка

Дали банките ще посмеят да начисляват отрицателни лихви по сметките и по депозитите на гражданите, така както някои от тях вече го правят за привлечените средства от фирми? Този въпрос коментира в свой анализ Петър Илиев. Темата вълнува много хора в Европа, а и у нас, като се има предвид, че спестяванията на българските граждани в банките са 59,31 млрд. лева и въпреки кризата продължават да растат макар и с много по-бавни темпове. За България краткият отговор на този въпрос е: "Възможно е, но не е редно".