Европейският банков надзор е изпратил до главните изпълнителни директори на всички банки, които пряко надзирава, специално писмо, в което им дава допълнителни насоки за по-консервативно управление на кредитния риск. Това означава, че тези насоки са получени и от българските "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ОББ, Пощенска банка и "Райфайзенбанк България". Въпросните насоки с пълна сила се отнасят и за останалите български банки, които не са под прекия надзор на ЕЦБ, но спазването им ще се контролира от БНБ.
Според члена на съвета на Европейския банков надзор Елизабет Маккол изискването за по-строг контрол върху кредитния риск е предизвикано от разхлабването на критериите за оценка на платежоспособността и обезпечеността на кредитополучателите, което се забелязва в някои държави от Банковия съюз на ЕС от началото на лятото на 2020-а.
"През юли изпратихме писмо до банките с молба да подготвят оперативния си капацитет за управление на влошаването на кредитния риск. Ние подчертахме колко е важно да се гарантира, че ранните просрочени задължения ще се управляват своевременно чрез ефективни системи за обхват на длъжниците и за проектиране на решения за преструктуриране на проблемните дългове. Също така подчертахме необходимостта от редовно и подробно докладване на риска пред управителните органи въз основа на адекватни показатели за ранно предупреждение и сегментиране на риска на портфейлите.
Оттогава наблюдаваме различия в подходите за управление на кредитния риск, използването на прекалено оптимистични предположения и някои тревожни случаи, когато банките облекчиха своите стандарти за моделиране на риска", пише Маккол в материала си на блога на Европейския банков надзор.
Надзорничката очертава няколко проблема, които се наблюдават напоследък при оценката, която банките извършват на кредитния риск. Според нея, на първо място много банки не са ангажирани в достатъчна степен с идентифицирането на специфични за кредитополучателя признаци, алармиращи за опасност от затруднения в плащанията, които не са свързани със затруднения, причинени от пандемията. Тя предупреждава, че дори след приключването на пандемията, най-уязвимите сектори ще се изправят пред по-фундаментални структурни предизвикателства, които ще повлияят на тяхната кредитна способност.
"Някои банки не са в състояние ефективно да правят разлика между жизнеспособни и изпаднали в беда кредитополучатели, тъй като им липсват достатъчно ресурси и опит, за да извършат задълбочени оценки на отделните кредитори, като вземат предвид ситуацията и перспективите на всеки сектор. Други не отчитат, че някои от показателите, широко използвани за идентифициране на влошаващ се кредитен риск, като броя на просрочените дни, вече не са подходящи за целта в контекста на пандемията. Обикновено това е така, защото те все още не са актуализирали системите си за идентифициране на риска по начин, който да им даде възможност правилно да разграничават отделните видове заемополучателите получили отсрочване на плащанията", твърди Маккоул.
На второ място, според надзорничката, се наблюдават разлики и в практиките за провизиране. Много банки са спестили заделянето на достатъчно провизии по кредити, които са с просрочия до 90 дни или получателите им само са влошили чувствително резултатите си, но опасността да изпаднат в просрочие е нараснала значително.
На трето място Европейският банков надзор е отчел, че много кредитни институции не разполагат или не прилагат специфични методики, които да разделят кредитния риск, породен от пандемията, от този, който е възникнал по системни причини и има постоянен дългосрочен характер. Такъв диференциран подход при отчитането на риска е нужен за правилното заделяне на провизии за покритие на опасността от просрочия по кредитите
Специално се обръща внимание, че банките трябва да са особено внимателни при управлението на кредитния риск в настоящата ситуация на мораториуми (отлагания на плащанията) по кредитите. Съществува съвсем реална опасност, след като приключат действията на тези мораториуми, много от фирмите и гражданите, които са получили отлагания на плащанията по своите кредити, да не могат да възстановят редовното им обслужване.
Според неофициални данни за сроковете на първите два мораториума (от април до края на септември) отлагания на плащания в еврозоната са получили заеми за близо 1.7 трилиона евро (само до края на юни тази сума е била около 900 милиарда евро). В същото време още през есента на тази година представители на ЕЦБ и на Европейския банков надзор коментираха, че очакват проблемни кредити в размер на 1.4 трилиона евро.
Във всеки случай мораториумите създават една много опасна привидност за капиталова стабилност на банките. За да стане тази стабилност реална, именно в настоящия момент банките е добре да се придържат към по-предпазлив подход при оценката на кредитния риск и да заделят съответните провизии. Иначе, както предупреждава, Елизабет Макоул "бездействието днес ще струва твърде скъпо утре".