Цените на петрола на международните пазари вече са около 40 долара за барел, но това все пак е доста под нивата им от преди разразяването на настоящата криза. И докато ролята на картела ОПЕК и съюзниците му за техният ръст е ясна, след като те понижиха добива, вниманието трябва да се насочи и към Федералния резерв, смята Ник Кънингам от Oilrpice.
Той посочва към корелацията между инфлирането на щатския долар между 2003 и 2008 г. и покачването на цената на петрола. Тогава, паралелно с драстичния ръст на новонапечатаните пари от централната банка, петролът стигна рекордни стойности. "А след финансовата криза, Федералният резерв предприе безпрецедентни действия и цените на петрола отново се изстреляха между 2009 и 2011 г."
Но сходните ценови динамики не са просто случайност. От една страна, когато централната банка печата пари, цената на производствените фактори - работните заплати, земите и суровините, - се покачва, което означава, че и петролните компании трябва да увеличат стойността на крайния продукт. От друга, когато икономиката расте, търсенето на петрол също се покачва, а заедно с него и цената му.
Днес някои анализатори очакват да се случи същото, въпреки че цените на международните пазари са потиснати, което означава, че шистовите производители в САЩ не би трябвало да имат стимул да увеличат добива. А ниски цени и спаднал добив означават, че компаниите от отрасъла не могат да излязат на печалба - феномен, който се наблюдаваше и при относително по-високите цени преди година, тъй като те са затънали в дългове.
"Паричната базука, която Федералният резерв изстреля в отговор на пандемията от коронавирус, е по-голяма от всяка интервенция на централната банка в историята", посочи анализаторът Реймъндж Джеймс. "През Голямата рецесия паричното предлагане се увеличи с 13% между 2007 и 2009 г., което означава съвкупен среден годишен темп на покачване от 8%. Само през първото полугодие на тази година то се покачи с 20%, което означава среден ръст от 47%."
Ефектите от това са видни - през последните няколко месеца фондовият пазар се изстреля, въпреки че десетки милиони души изгубиха работните си места, а хиляди бизнеси фалираха. Изследвания показват, че именно увеличаването на паричното предлагане е отговорно за тази динамика.
Но централната банка не може да ограничи ефектите от политиките си само върху един пазар. "В крайна сметка, те ще се отразят на икономиката като цяло и отново ще започнат да покачват цените на труда, работните заплати и останалите активи", коментира Джеймс.
Докато от това ще изгубят всички потребители, при това - по няколко причини, както пиша в свързания анализ, големият печеливш ще са петролните компании, за които номиналните доходи ще нараснат и чиито кредити ще бъдат изплащани във валута с понижаваща се покупателна способност.
В нормални условия, при масираното печатане на пари, лихвените проценти също би трябвало да нараснат. Но това едва ли ще се случи, когато Федералният резерв се опитва да управлява икономиката и изкуствено ги занижава. Така в реално изражение цената на кредитите за петролния отрасъл в САЩ ще нарасне единствено поради свързаните със самите бизнеси рискове, а не заради конюнктурата изобщо. Това означава, че дори и лихвите за тях да скочат, те ще преминат през по-нисък ръст, отколкото иначе би трябвало.