През септември индексът на потребителските цени, с който се измерва "инфлацията" в еврозоната, постигна втори пореден месец на свиване, като според предварителните данни той се е понижил с 0,3% спрямо същия месец на 2019 г. Подобен феномен се наблюдаваше за последен път през април 2016 г., пише финансистът Кристоф Барод в нова публикация.
"Дори и това понижение да може да се обясни със силния натиск върху енергийните цени, които се понижават с 8,2% през септември и със 7,8% през август на годишна основа, той отразява и рязко забавяне в основната инфлация, която се покачва с най-ниския темп в историята си - 0,2% на годишна основа."
Според него, тенденцията се дължи на понижаването на ДДС в Германия и на продължаващите проблеми на хотелиерския и ресторантьорския отрасъл, които доведоха до сриване на цените на пътническия транспорт. За това помагат и цените на петрола, които остават ниски.
Въпреки покачването на последните, прогнозата на Барод е до края на годината хармонизираният индекс на потребителските цени да остане в негативна територия или в близост до нулата. "В контекста на това, последната прогноза на Европейската централна банка, публикувана през септември, е твърде оптимистична", посочва той.
Финансистът припомня, че възстановяването на валутния съюз всъщност губи пара през изминалия месец. Тази тенденция е най-видна в сектора на услугите, като предварителният индекс на мениджърските поръчки отново се сви до територия на контракция, понижавайки се до 47,6 пункта. Това е най-ниската му стойност за последните четири месеца. С въведените нови мерки в страни като Испания, Франция и Германия, тенденцията едва ли ще се обърне в обозримо бъдеще.
"Следователно ЕЦБ вероятно ще понижи прогнозата си както за инфлацията, така и за растежа през декември, когато прогнозата на банката ще бъде обновена", пише той. "В случай, че дотогава няма позитивен шок на доверието (ваксина, лечение и т.н.), ЕЦБ ще бъде изкушена да предприеме нови мерки, за да ограничи дефлационните рискове в краткосрочен план. По-точно, централната банка ще ревизира инфлационната си цел или ще увеличи мащаба на програмите си за купуване на активи. Този сценарий е още по-вероятен, ако еврото надхвърли стойност от 1,20 долара за евро."