Да отпаднат класовете за прослужено време в предприятията от частния сектор от страна на Националния икономически съвет (НИС), който е консултативен орган към Министерски съвет. Това предложение направи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на работна среща с министъра на икономиката Теодор Седларски, който е и председател на НИС.
"България е единствената държава в ЕС, в която има добавки за прослужено време при това в частния сектор, докато за държавния те бяха премахнати преди няколко години. Това е пряка намеса на държавата в определянето на заплатите в частните предприятия", заяви Васил Велев.
Работодателските организации отдавна настояват за отпадането на дискриминацията във възнагражденията на работещите по признак възраст и за прилагане на принципа "за равен труд, равна заплата".
"Не искаме да намаляваме сегашните заплати, ще запазим брутните възнаграждения, като включим добавката за прослужено време в основната заплата, но оттук нататък роля трябва да играят квалификацията и резултатите от труда, а не годините престой в едно предприятие", посочи Бойко Недялков, член на УС на АИКБ.
Според работодателите, ограничаването на намесата на държавата на пазара на труда е една от мерките за решаване на проблема с липсата на кадри за икономиката. От асоциацията предлагат целенасочена подкрепа за дефицитни специалности.
Министър Седларски заяви, че предложението на АИКБ за въвеждане на държавни стипендии за дефицитни технически специалности срещу ангажимент на стипендиантите да се реализират в страната за определен период от време, е пазарно ориентирано и резонно.
Според Велев: "Бизнесът е готов впоследствие да предложи работа и да поеме изплащането на стипендиите на тези студенти".
Той отново заяви, че е необходимо да се улесни и вносът на работна ръка от страни извън ЕС на базата на двустранни спогодби.
По време на срещата Българската браншова камара по машиностроене (ББКМ) постави проблема с необходимостта от засилване на капацитета на звеното за оценяване на проектите, кандидатстващи за финансиране по ОП "Иновации и конкурентоспособност".
"Заради големия интерес на бизнеса към тази програма сроковете за оценяване на многото проекти по някои от процедурите се удължава прекалено дълго", посочи председателят на ББКМ Илия Келешев.
На срещата бе предложено лесно отстранимите пропуски да не са причина за отстраняване на проекти още при кандидатстването им и заявиха, че има недостатъчната комуникация с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
За по-засилен контрол върху електротехническите и електронните уреди на пазара настоя председателят на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) Румен Атанасов. "На пазара се увеличава наличието на опасни продукти-менте", предупреди той.
Необходимостта от промяна на европейската дефиниция за малки и средни предприятия (МСП) бе изтъкната по време на срещата. "В момента за нуждите на европейското финансиране, като големи предприятия се третират тези, които са с персонал 250 души и повече, независимо какви продажби или счетоводни резултати имат. Това лишава много български фирми от програмите за малки и средни предприятия", посочи Васил Велев.
От АИКБ настояват един от приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. да бъде промяна в дефиницията за МСП, като наред с числеността на персонала се вземе предвид и обемът на продажбите или счетоводният резултат.
Министър Теодор Седларски обеща, че ще постави въпроса пред еврокомисаря по вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и малките и средни предприятия Елжбета Бенковска, която е на посещение в България.
На срещата присъстваха заместник-министърът Лъчезар Борисов, главният секретар Владимир Туджаров на Министерство на икономиката, както и членове на Управителния съвет и представители на браншови организации, членуващи в АИКБ.
USD
CHF
EUR
GBP
