Италианският бюджет не съдържа мерки за стимулиране на растежа и това създава "риск от зараза" за останалата част от еврозоната, съобщава италианският всекидневник La Repubblica, цитирайки документ на Европейската комисия, пише Reuters.

Вестникът цитира доклада на Комисията за страната, като казва, че италианският бюджет ще има отрицателен ефект върху икономическия растеж, дефицита и дълга.

"Няма мерки, които могат да окажат положително въздействие върху дългосрочния растеж", се казва в документа.

Италианският министър на икономиката Джовани Триа заявява в сряда, че е твърде рано да се каже дали правителството ще трябва да въведе коригиращ бюджет по-късно тази година след скорошните по-лоши от очакваното икономически данни.

В обръщение към парламента Триа казва, че вярва, че около 2- та милиарда евро, заделени в бюджета за 2019 г. за разходи за резерви, трябва да бъдат достатъчни, за да покрият евентуалния недостиг.

Италия влезе в рецесия в края на 2018 г. и Европейската комисия прогнозира, че растежът през тази година ще бъде едва 0,2% спрямо прогнозата от 1,2%, направена през ноември миналата година. Това неочаквано забавяне може да затрудни правителството да постигне целта за дефицит от 2,04% от брутния вътрешен продукт.

Комисия с розови очила

Новите прогнози на Европейската комисия миналата седмица потвърдиха, че зоната на единната валута е в процес на забавяне, което принуждава Брюксел да намали растежа в целия блок.

Намалението на БВП не е грандиозно. Но както винаги в еврозоната, важни са подробностите.

Италианското обещание да промени проектобюджета, така че дефицитът да се повиши до 2,04%, а не от първоначалните неприемливи 2.4% накара Брюксел да се откаже от наказателна процудура за страната, която можеше да включва финансови санкции.

Подобряването в отношението мужду двете страни беше подкрепено от надеждите, че италианската икономика може да продължи да расте с постоянен, макар и скромен темп, за да държи под контрол публичните финанси. Твърдите данни обаче показва, че тези надежди отслабват.

Италия влезе в рецесия за първи път от пет години в края на 2018 г. Бизнес проучванията от началото на годината не са окуражаващи. Прогнозите на Комисията, които вече така или иначе бяха по-песимистични от прогнозите на Рим, ще покажат по-нататъшно влошаване на растежа в четвъртък.

Риск от зараза

Намаляването на оценките ще окуражи ястребите в столици на еврозоната, които поставяха под въпрос обосновката на комисията за отхвърляне на наказателни процедури.

По-слабият растеж автоматично се изразява в по-висок дефицит. Икономистите в Société Générale смятат, че италианският БВП ще спадне до 0,5% тази година - а дефицитът ще се приближи до 2,7%. В ноемврийската прогноза на комисията растежът на БВП бе 1.2%. Правителството предвиждаше 1,5%.

Най-опасният проблем в Европа - дълг на стойност около 1,5 трилиона евро (1,7 трилиона долара) - е концентриран върху балансите на банките в Рим и Милано. Но разгромът може бързо да премине в кредиторите във Франкфурт, Париж и Мадрид - основните банки в останалата част на Европа държат над 425 милиарда евро държавен и частен италиански дълг, въз основа на анализ на Bloomberg на данните на Европейския банков орган.

Въпреки че в четвъртото тримесечие италианската икономика изпадна в рецесия, засега пазарите са спокойни. Но бюджетната криза през есента показа колко бързо може да се обърнат настроенията. И ако пазарите се обърнат на юг, никой не знае точно къде ще дойде моментът на преобръщане.

Френските банки са най-изложени на риск, ако разпродажба в Италия започне да засяга икономиката и се разпростре чрез финансовата система на Европа, тъй като Франция държи 285, 5 млрд. евро италиански дълг. Двете най-големи банки в страната, BNP Paribas SA и Credit Agricole SA притежават и търговски банки в Италия.

Среща на високо ниво

Френският финансов министър Бруно льо Мер ще се срещне с италианския си колега Джовани Триа в Париж следващата седмица, където двамата ще обсъдят икономическата ситуация. Напрежението между двете страни е нараснало през последните седмици на фона на обвиненията между президента Емануел Макрон и лидерите на италианските коалиционни партии, които завършиха с временно изтегляне на френския посланик си в Рим.

"Винаги е по-добре да имаме диалог и дискусия, а не да се сблъскваме помежду си", казва Ле Маир. "Всички сме свързани независимо дали ни харесва или не."