Година и половина след въвеждането на обратното начисляване на ДДС при продажбите със зърно бюджетът отново губи огромни суми, но този път от търговията с плодове и зеленчуци. В схемите се използват фиктивни фирми, регистрирани на името нищо неподозиращи роми, които за 50 лева предоставят личните си данни. 

Експерти от министерството на финансите са засекли изместване на каналите за източване на ДДС от търговията със зърно към доставките на храни за търговските вериги, пише Sinor.bg.

През тези фирми минават огромни обороти от храни, които действат обикновено само за половин година, докато продават стоката, но без да платят изискуемия от държавата данък върху добавената стойност (ДДС).

Обикновено това са доставки от държави членки на ЕС като Гърция например, където от стоковите борси се купуват трето качество банани и портокали, обмитяват се на ниски ставки и с реални фактури се продават на търговските вериги. Подобни схеми са засечени при пилешко месо и др. продукти.

Измамата лъсва след 6 месеца, когато се установява, че ДДС-то не е платено и търговците не могат да си възстановят данъка, обясниха експерти. 

Тези канали се бяха наместили в търговията със зърно, което принуди министерството на финансите да въведе обратното начисляване на данъка. Тогавашният зам. председател на асоциацията на зърнопроизводителите Радослав Христов предрече, че проблемът не е в зърнопроизводителите, а в нелегалните канали, които ще се изместят към други продукти.

Затова и държавната администрация за пореден път трябва да мисли нова система за контрол, която да пресече източването на държавни средства. Измамите могат да се пресекат на митниците, където се декларират стоките, или при някои хипермаркети, където изведнъж дадена стока се предлага на нереално ниски цени от новорегистрирана фирма, поясниха експерти.

Неофициално през тези канали се точат стотици милиони лева.

Министерството на земеделието е запознато с проблема, съобщи за Sinor.bg министърът на земеделието Десислава Танева. Заедно с финансовото министерство ще се търсят системи за пресичане на контрабандата.

Тези проблеми се обсъждат и с колеги от останалите европейски държави, където съществуват подобни канали.

Икономисти дават за пример системите за контрол в Русия например, където още при влизането на доставките в страната търговците са длъжни да платят всички данъци.

На този етап не е ясно дали подобна промяна би могла да се задейства и в България, която като член на Европейския съюз прилага законодателство, сходно с това на държавите в Общността.