Как ще се отрази на Еврозоната опасното танго на ЕЦБ с инфлацията?

Европейската централна банка (ЕЦБ) отдавна не изпълнява задачите, за които е създадена. Основната е поддържане на ценовата стабилност, а именно инфлация не по-висока или поне близка до 2 процента.

Една от причините за сегашната невиждана инфлация в Еврозоната от 8.9% годишно за месец юли е именно закъснялата корекция на порочната лихвена политика на ЕЦБ, която неоправдано дълго при покачваща се инфлация продължи да поддържа отрицателни лихви.

А също така и политиката на количествени облекчения, за която само се дават обещания, че ще бъде затегната а всъщност мимикрира от един инструмент в друг, кой от кой по-рисков за общата финансова стабилност.

Да, след дълги колебания, за които нямаше никакви обективни причини, ЕЦБ най-накрая призна очевидния устойчив ръст на инфлацията и през юли тази година увеличи лихвите си проценти с 0.5 процента.

ЕЦБ повиши лихвените проценти за първи път от десетилетие насам

Централната банка одобри и Инструмент за защита на трансмисионния механизъм

Както пише в решение на ЕЦБ от 21 юли: "Управителният съвет взе решение да повиши с 50 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение ще бъдат повишени съответно до 0,50%, 0,75% и 0,00%, считано от 27 юли 2022 г.".

И това безусловно бе стъпка напред, дори две стъпки, като се има предвид, че много анализатори очакваха, че увеличението ще е от 0.25 процента.

В същото време обаче само тесните специалисти забелязаха, че с вдигането на лихвите Управителния съвет обяви решението си за създаването на нов инструмент за количествени облекчения.

"Необходимо е да бъде създаден TPI, за да се подпомогне ефикасното функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. По-специално, докато Управителният съвет продължава да нормализира паричната политика, TPI ще гарантира, че нейната позиция се предава безпрепятствено във всички държави от еврозоната.

Единният характер на паричната политика на Управителния съвет е предпоставка ЕЦБ да може да изпълнява мандата си за ценова стабилност.

TPI ще стане част от инструментариума на Управителния съвет и може да бъде активиран, за да противодейства на нежелана, хаотична пазарна динамика, застрашаваща сериозно предаването на паричната политика в цялата еврозона.

Мащабът на покупките по TPI зависи от сериозността на рисковете за предаването на политиката. Покупките не са предварително ограничени. Предпазвайки трансмисионния механизъм, TPI ще позволи на Управителния съвет да изпълнява по-ефикасно мандата си за ценова стабилност", се казва в съобщението на ЕЦБ.

Според замисъла чрез TPI Евросистемата ще може да извършва покупки на вторичния пазар на ценни книжа, емитирани в държави, които изпитват влошаване на условията на финансиране, което не е оправдано от специфичните за страната фундаменти, за да противодейства на рисковете за трансмисионния механизъм до необходимата степен.

Как повишаването на лихвите от ЕЦБ рискува да доведе до разпадане на еврозоната?

Европа е изправена пред лято на кризи - такива, която вероятно ще поставят на изпитание инвеститорите през следващите месеци

Мащабът на покупките на TPI ще зависи от тежестта на рисковете, пред които е изправена трансмисията на паричната политика. Покупките не са ограничени предварително.

Покупките на TPI ще бъдат съсредоточени върху ценни книжа от публичния сектор (търгуеми дългови ценни книжа, емитирани от централни и регионални правителства, както и агенции, както е определено от ЕЦБ) с оставащ матуритет между една и десет години. Може да се обмислят покупки на ценни книжа от частния сектор, ако е уместно.

С други думи, ако този инструмент се задейства държави като Гърция, Италия и други подобни на тях фискално-дългови хулигани ще могат спокойно да отдъхнат и да продължат да трупат дефицити и дългове до безпределни величини.

В този смисъл тази мярка - TPI, е огромна крачка назад в борбата на ЕЦБ с инфлацията. Ето какво казва за въпросния нов инструмент Отмар Исинг - дългогодишен член на управителния съвет на Бундесбанк, и до 2006-а член на изпълнителния съвет на ЕЦБ.

В своята публикация от 27 юли Исинг пише:

"TPI е амбициозно и рисковано начинание за ЕЦБ, като се има предвид колко трудно е да се определи степента, в която спредовете (разликата между доходността на облигациите на различните държави) отразяват разликите в основните фундаменти, за разлика от неоправданата и дестабилизираща пазарна динамика.

Освен това винаги ще има значителен политически елемент в подобни присъди, което гарантира, че те ще бъдат тествани от пазарите. В резултат на това ЕЦБ неизбежно ще почувства по-голям натиск да се намеси по-силно, отколкото е оправдано от икономическите и финансови основи на съответната държава.

За да реши дали премиите за пазарен риск са оправдани от основите, Управителният съвет на ЕЦБ в крайна сметка трябва да предложи становище дали бъдещите икономически, финансови и социални решения на дадена държава членка ще бъдат разумни.

Но не е задача на независима централна банка да прави обширни преценки относно бъдещите правителствени политики, нито да прецизира разходите за финансиране на отделните държави с политики, които имат потенциално далечни политически последици".

Той изрично подчертава, че въпросната TPI е изобретена, след като през юни спредовете между италианските и германските десетгодишни държавни ценни книжа са достигнали 250 базисни точки. С други думи от самото начало е ясно, чии фискално-дългови дупки ЕЦБ отново ще пълни този път чрез TPI.

ЕЦБ: Ерата на свръхниска инфлация едва ли ще се върне

ЕЦБ е подценила въздействието на цените на енергоносителите, призна Лагард

Исинг сравнява новата програма с други подобни също спорни програми за количествени облекчения прието по времето на предишния управител на ЕЦБ Марио Драги и констатира, че за разлика от тях TPI е много по-неясна и волунтаристична.

"Това поставя ЕЦБ в опасна територия. Колкото повече използва собствената си преценка, за да вземе решение относно допустимостта на TPI, толкова повече ще играе роля, запазена за избрани правителства.

Освен това пазарите и държавите-членки с високи публични дългове ще коригират очакванията си, като очакват, че TPI ще позволи натрупването на още повече дълг без адекватно увеличение на премията за риск (и следователно лихвените спредове).

ЕЦБ предприе тази радикална стъпка без никакви доказателства, че увеличението на спредовете от средата на юни е неоправдано", обяснява Исинг.

Заключението му в края на тази негова публикация звучи колкото остро толкова и категорично:

"Основната задача на централната банка е да гарантира, че инфлационните очаквания са добре фиксирани, така че високата инфлация да не се затвърди. Изпълнението на този мандат изисква решителни действия.

ЕЦБ трябва да положи много усилия, за да разсее всяко съмнение, че не е фокусирана директно върху основната си цел. Вместо това, тя е посветила времето и енергията си в разработването на схема, която е икономически опасна и политически коварна".

По-ясно описания на действията на ЕЦБ през последните не месеци, а дори години, едва ли може да бъде дадено. Европейската централна банка вече систематично нарушава мандата си, като вместо твърдо да води антиинфлационна политика, извършва действия прикриващи фискалния нихилизъм на определени държави от Еврозоната в ущърб на общата ценова стабилност и на еврото.

И докато ЕЦБ води подобна политика няма да може да ограничи инфлацията дори да вдигне лихвите на 3% и повече. Това опасно танго, което танцува сегашния управителен съвет може да приключи трагично за цялата Еврозона.