За втори път ръководството на БНБ отговаря пред временната депутатска комисия за фалиралата КТБ.

Гуверньорът Иван Искров и днес отговаря на въпросите на народните представители, след като миналата седмица докладът му за свършеното от Централната банка по случая с КТБ предизвика много питания.

При поставянето на КТБ под специален надзор по писмено искане на изпълнителните й директори, никой не си е мислил, че ще се стигне до затваряне и отнемане на лиценза. Ние се опитахме да направим всичко възможно тя да бъде отворена на 21 юли 2014 г., но това не стана поради липса на политическа воля, защити се Искров.

Припомняме, по-рано днес адвокатът на „Бромак" Менко Менков посочи, че са били необходими 800 млн. лева за спасяване на КТБ.

По думите на Искров тогава БНБ нямала инструментите за осигуряване на ликвидност. За наша изненада и неудоволствие, одиторите установиха, че не биха могли да се изкажат за качеството на активите за повече от 3,5 милиарда лева. Идеята банката да се капитализира нямаше как да бъде осъществена, никой не искаше да поеме риска, тъй като не се знаеше какво има в тази банка, аргументира се Искров.

Оказа се, че трябва да има допълнително около 4,2 милиарда лева, бяха изготвени надзорни отчети към 30 септември, след което УС на БНБ в стриктно изпълнение на закона отне лиценза на КТБ. Опцията за капитализация нямаше как да бъде осъществена, категоричен бе управителят на БНБ.

КТБ редовно е докладвала за състоянието на кредитите, които е отпускала. Това пък стана ясно от отчета на временно изпълняващата длъжността подуправител на БНБ за банковия надзор Нели Кордовска.

Банката е докладвала в два масива своите кредити и кредитни експозиции - на месечна база кредитите и техния статут от една страна и от друга - на тримесечна база е докладвала кредитните експозиции, включително относно тяхното качество. КТБ почти изцяло е докладвала редовен кредитен портфейл, гарантира Кордовска.

Квесторите на КТБ също се включиха с разяснения, като Станислав Лютов обяви, че никой не е правил статистика каква част от лихвите и евентуалните главници като цифра са правени чрез рефинансиране. Масовият случай е кредитите да са добри чрез постоянно рефинансиране. Имало е случаи 24-25 пъти да се предоговаря един кредит, допълни той.

Гуверньорът на БНБ пък се оплака, че при влизането на квесторите в КТБ били установени липсващи документи, непълни досиета. Не могло да се направи оценка към този момент и поради това Искров запита изобщо имало ли е смисъл от „упражнението данъкоплатецът да си бръкне в джоба и да дава, без да знае какво се случва".

Политическите лица, които трябвало да вземат решения за законодателни проблеми, казали „Стоп, по този въпрос не можем да работим", разказа Искров и сподели, че като гражданин и той би мислил така.

Управителят на БНБ коментира и евентуалният спасителен втори вариант - отделяне на всички лоши активи със задълженията на свързаните с банката лица в така наречената „лоша банка" и отделяне на очакваните около 2 милиарда активи от тях.

Навсякъде има нужда от подкрепа от правителство и решение на суверена, с такова нещо банка не може да се справи сама. Бяхме готови да посрещнем тегленето на депозити, ако се беше наложило, но за да бъдат спокойни хората, нашият план предвиждаше да се осигури ликвидност на 100% от депозитите, но не се получи съгласие за този модел, отново подчерта Искров.