Енергийният преход задвижва следващия суперцикъл при суровините с огромни перспективи за производителите на технологии, търговците на енергия и инвеститорите. Технологиите за чиста енергия изискват повече метали отколкото техните аналози, базирани на изкопаеми горива, като цените на "зелените метали" се очаква да достигнат исторически върхове за безпрецедентен, продължителен период при сценарий с "нулеви нетни емисии".

След като се повиши с 500% през последната година, цената на лития продължи стремителното си покачване в Китай, като цените на китайския литиев карбонат нараснаха с нови 35% за месец, благодарение на скока в регистрациите на електрически превозни средства.

Според Китайския център за автомобилни технологии и изследвания, цитиран от Bloomberg, близо 400 000 електромобила са регистрирани в страната през декември, като Tesla Inc. доставя около 18% от общия брой.

Но тъй като цените на лития надминават предишните рекорди, съществува нарастващ риск зелената инфлация да започне да създава огромни пречки за процъфтяващата индустрия.

Заплахата от "зеленафлация"

С енергийния преход в разгара си, новият доставчик на енергийни изследвания BloombergNEF изчислява, че глобалният преход ще изисква около 173 трилиона долара в енергийни доставки и инвестиции в инфраструктура през следващите три десетилетия, като се очаква възобновяемата енергия да осигури 85% от нашите енергийни нужди до 2050 г. BNEF прогнозира, че до 2030 г. консумацията на литий и никел от сектора на батериите ще бъде поне 5 пъти текущите нива. Междувременно търсенето на кобалт, използван в много видове батерии, ще скочи с около 70%. Разнообразни суровини използвани в електромобилите и батериите като мед, манган, желязо, фосфор и графит - всички от които са необходими в технологиите за чиста енергия и са необходими за разширяване на електрическите мрежи - ще отбележат резки скокове в търсенето.

През 2020 г. Mining.com пусна индекса EV Battery Metals - инструмент, който проследява стойността на лития, кобалта, никела и други метали използвани при батериите, вливащи се в глобалната индустрия за електромобили.

Индексът комбинира два основни набора от данни: цени, платени за добитите минерали на мястото на влизане в глобалната верига за доставка на батерии и претегления обем на продажбите на суровините в електрически и хибридни батерии за леки автомобили, продавани по целия свят.

Този индекс се е увеличил повече от четири пъти от май 2020 г., което показва индустрия, която се разраства с главоломна скорост - въпреки множеството предизвикателства, включително продължаващата пандемия, ограниченията на веригата за доставки и нарастващите разходи за суровини.

Още през 2009 г., по времето, когато първите роудстъри на Tesla излязоха на пътя, електрическите и хибридните автомобили, продавани по целия свят, съдържаха нищожните 31 тона литий в батериите си на обща стойност 182 000 долара. Бързо напред към настоящето и индустрията е нараснала 3330 пъти за стойност от 609 милиона долара. Само през последните пет години, годишната стойност на лития в електромобилите се е увеличила с повече от 1000%.

Но нарастващите цени на суровините, необходими за възобновяема енергия, известен още като "зеленафлация", увеличава разходите за създаване на нови проекти за зелена енергия, което може да забави темпото на прехода.

Тази тенденция е проблематична, тъй като намаляващите разходи са основна движеща сила на бума на чистата енергия.

През последното десетилетие цената на слънчевата електроенергия падна с 89%, докато цената на вятъра на сушата падна със 70%.

Междувременно бързо падащите цени на батериите за EV изиграха голяма роля в подпомагането на електрическите превозни средства да станат масови. Според Bloomberg през последното десетилетие цените на батериите на електромобилите са паднали от почти $1200 на киловатчас до само $137/kWh през 2020 г. За електромобилите с батерия от 50 kWh, това води до спестявания от над 43 000 долара в реално време. Но сега BloombergNEF прогнозира 2% покачване на цените на батериите тази година, потенциално изтласквайки точката, в която електрическите превозни средства ще достигнат паритет на разходите с конвенционалните автомобили до 2026 г., две години по-късно от по-ранната си прогноза.

Като цяло чистата енергия всъщност е достигнала икономическа повратна точка: Доклад от 2019 г. от нестопанския институт Rocky Mountain Institute установи, че е по-евтино да се изгради и използва комбинация от възобновяеми енергийни източници като вятърна и слънчева, отколкото да се изградят нови централи за природен газ. Друг доклад за 2020 г. от Carbon Tracker установи, че на всеки един от световните енергийни пазари е по-евтино да се инвестира във възобновяеми източници, отколкото във въглища.

Но тази забележителна тенденция сега премина в обратна скорост, като цените на метали като калай, алуминий, мед, никел и кобалт, които са от съществено значение за технологиите за пренос на енергия, се покачиха между 20% и 90% през последната година благодарение на огромните прекъсвания на глобалната верига за доставки.

Голям ливъридж

Експертите обаче казват, че нарастващите разходи за зелена енергия са само краткосрочен проблем, който ще бъде противодействан от друга по-благоприятна тенденция: намаляване на разходите за финансиране.

Според Чатурведи, намаляващите разходи за финансиране на проекти за възобновяеми източници ще действат като "голям ливъридж", който ще противодейства на увеличението на основните разходи.

Гаури Сингх, заместник-генерален директор в Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA), твърди, че въпреки продължаващата инфлация и прекъсванията на веригата за доставки, намаляването на разходите за финансиране помогна за генерирането на рекордните 260 гигавата енергия от възобновяеми източници през 2020 г.

"Всъщност няма да получите евтини пари за нищо, което представлява риск за климата. Докато за възобновяемите енергийни източници, пазарът се смекчава", заяви Сингх.

Тези експерти изглежда са подкрепени от солидни проучвания: Allied Market Research прогнозира, че глобалният пазар на възобновяема енергия ще нарасне от 881 милиарда долара (781 милиарда евро) през 2020 г. до близо 2 трилиона долара (1,8 трилиона евро) до 2030 г.