Суаповите сделки, с които ЕЦБ кредитира усилията на централните банки на Хърватска и на Дания да подкрепят стабилността на националните си валути - куната и кроната, дадоха храна на тезите за милиардите на Европейската централна банка, до които имали достъп държави във валутно-обмения механизъм ERM II.

Важно в този случай е изявлението на премиера Бойко Борисов за евтините милиарди, които предоставя ЕЦБ, докато държави като нашата, които не са в ERM II, трябвало да взема скъпи кредити на международните пазари. Случаят с Хърватска показва, че на лихвен суап с ЕЦБ от 2 млрд. евро, може да се разчита и без страната да е във валутнообменния механизъм. При Дания пък обемът на валутния суап бе разширен от 12 млрд. на 24 млрд. евро.

Важното обаче в случая е друго. Ако държава, която е във Валутен борд като България, без значение дали в ERM II или не, се докара до състояние да се нуждае от валутен суап с ЕЦБ, това ще означава, че е загубила пълното валутно покритие на националната си валута. Казано по друг начин, валутният суап ще бъде сигнал за провал на Валутния борд, а за нас това е равносилно на катастрофа. Затова дори когато влезем в ERM II подобно финансиране за нас ще е равносилно на признание за финансова катастрофа.

Валутните суапи на ЕЦБ се предоставят на държави от ЕС, чиито национални валути са подложени на силен пазарен натиск и поради това са застрашени от сериозна девалвация. Тези пари се предоставят и могат да се ползват единствено с такава цел. Парите от тях не могат да изтичат за скрито финансиране на държавен дълг чрез количествени облекчения, за подкрепа на банковата ликвидност или за облекчаване на кредитирането на гражданите и фирмите.

А на българското правителство му трябват заеми именно за финансиране на държавните разходи и на мерките за спасяване на икономиката от последствията от пандемията с коронавируса. Е, такова финансиране не може да бъде получено от ЕЦБ, докато си само в ERM II. За достъп до подобни пари страната трябва да е член на Еврозоната, което за нас все още е далечно бъдеще.   

Освен всичко казано до тук, ако хипотетично предположим, че България под някаква форма получи от ЕЦБ валутен суап, парите от него ще са недостъпни и за правителството, и за бизнеса през банките. Причината е, че, както вече казахме, при суапа ЕЦБ дава парите на националната централна банка, а поради режима на Валутен борд, на БНБ по закон е забранено да предоставя финансиране и на държавата, и на търговските банки. Изключение за търговските банки, и то при много ограничителни условия, се прави в ситуация на системна криза, когато секторът е заплашен от срив заради ликвиден натиск.

Така че да се ползват лихвените суапи за Дания и Хърватска като аргумент за влизането на страната ни в ERM II, е откровена манипулация. Участието на страната ни във валутно обменния механизъм е достатъчно важно, за да се мотивира с подобни съшити с бели конци псевдопримери. Те могат да доведат единствено да отлив на доверието по отношение на бъдещата ни кандидатура.