В Държавния фонд за гарантиране на пенсионната система до момента са натрупани 2.33 млрд. лв., но вече трета година те не носят и лев доходност от инвестиции.

Единствените приходи на т.нар. Сребърен фонд от 2012 г. насам са от приватизация и концесии. Това става ясно от справката за парите, които се трупат от 2008 г., и трябва да гарантират пенсиите на хората след 2020 г. Тогава очаква да се стовари ударът от демографската криза. За сравнение друг подобен фонд - за гарантиране вземанията на работниците и служителите, има 220 млн. лв. и всяка година носи по около 10-12 млн. лв., въпреки че има доста по-ограничени възможности за инвестиране от Сребърния фонд - само в държавни ценни книжа (ДЦК), общински облигации и депозити в търговски банки, пише днес в. „Сега"

За пенсионния фонд ограничението е да не инвестира в български емитенти, но на практика може да прави почти неограничени инвестиции на външния пазар. Според експерти портфейлът е достатъчно разнообразен, за да се изберат по-консервативни инвестиции, които да гарантират парите във фонда и да носят някаква доходност. Един от основните аргументи сумите от фонда да не се инвестират е, че това може да доведе до сериозни загуби, ако се вложат в рискови инструменти. За по-сигурно сега всички пари стоят по сметка в БНБ. От 2012 г. обаче по депозитните и инвестиционните сметки в централната ни банка лихви няма. От създаването на Сребърния фонд през 2008 г. досега той е получил от управлението на парите едва 43.40 млн. лв. приходи, все от депозити.

Според справката на финансовото министерство през 2012 г. в Сребърния фонд са влезли само малко над 310 млн. лв. От приватизационни сделки предходната година, когато беше продаден "Булгартабак" - 223.50 млн. лв., от концесии - 84 млн. лв., и от глоби заради нарушени условия по приватизационни сделки - 2.55 млн. За м.г. пък вноската от държавния бюджет е 245 млн. лв. От тях 56 млн. лв. са от приватизация, 186.6 млн. лв. - от концесии, и 2.2 млн. лв. - от глоби. Другата възможност за пълнене на фонда е от бюджетни излишъци, но такива от 2008 г. няма.

От финансовото министерство не дадоха информация каква е причината да не се използват възможностите за инвестиции на милиардите във фонда. Парите са част от фискалния резерв, но според финансисти това не е проблем да се инвестират. Вече се работи обаче по предложения за промени в закона, които да позволят по-добро управление.


Изданието припомня, че в началото на 2012 г. бившият финансов министър от ГЕРБ Симеон Дянков прокара през правителството промени в закона за Сребърния фонд, които позволяваха инвестиции и в български инструменти, основно в държавни ценни книжа. Те са описани в доклада от 2012 г. като приети с консенсус от Управителния съвет. Според членове на УС обаче Дянков еднолично е променил основна част от портфейла, като е увеличил от до 10% на до 70% инвестициите в ДЦК.

Това предизвика гневната реакция на БНБ. Експертите на институцията обявиха, че ако парите от фонда, които са част от резерва и се броят за актив, се инвестират в ценни книжа, ще се превърнат в пасив, а това може да доведе до падане на кредитния рейтинг на страната. Според тях промените щяха да доведат до скок на лихвите. От БНБ обясниха, че са предлагали на финансовото министерство да се направи портфейл от европейски инвестиции, но предложението им не е било прието. Европейската централна банка също не подкрепи законопроекта и приемането му беше стопирано.