Вече четвърт век финансите на България се радват на относителна стабилност. Роди се поколение, което не е изпитало на гърба си що е това катастрофична девалвация на националната валута, когато сутринта хляба струва 100 лева, а вечерта 500 лева, когато месечната заплата се изплаща с една банкнота от 50 хиляди лева, когато пенсията е с равностойността на 4 долара. Когато годишната инфлация е над 310 процента, когато валутния резерв (със златото) е под 300 млн. долара и когато държавата не може да осигури плащания за най-насъщните нужди. За много българи всичко това звучи като страшна приказка, но за тези които сме над 40 години, това бе реалност.
И причината вече четвърт век да сме защитени от повтарянето на тази реалност е едно държавническо решение взето от служебното правителство на Стефан Софиянски и приложено на практика през лятото на 1997-а от правителството на Обединените демократични сили на Иван Костов - решението за въвеждане на Валутния борд и за привързване на курса на лева към германската марка, а в последствие и към еврото по курса по който германската марка стана част от единната европейска валута. Валутния борд е много повече от фиксиране на курс.
Той е сложен механизъм от закони и нормативни актове, които въведоха напълно нови правила във взаимоотношения на БНБ с фиска, на БНБ с банките, на банките с фиска, на създаването и изпълнението на държавния бюджет и на емитирането на дълг. Взаимоотношения, които проправиха пътя на България към Европейския съюз и които опазват стабилността на финансите и на националната ни валута от външни и вътрешни посегателства и до днес. И то в такава голяма степен, че вече погрешно смятаме тази стабилност за даденост. Нищо, че някои коментират, че това е стабилност на ръба на мизерията. Бордът не виновен за мизерията. Напротив той , поне за момента, успешно опазва обществото от усилията на много настоящи политици да задълбочат тази мизерия.
Накратко казано, Валутния Борд е най-успешния държавнически акт в историята на България от началото на прехода. И като всеки голям успех, има много бащи, майки, баби, лели, вуйчовци и други роднини, които се опитват да се окичат със заслугата за неговото зачеване, раждане и отглеждане. Историята за създаването на Валутния борд у нас още преди 10 години бе обрасла с толкова много несъстоятелни митове и легенди, че по онова време, още като редактор на в. "Банкеръ" реших да се опитам да извадя истината за събитията от 1997-а. Оказа се, че това съвсем не е лесна задача. Но разказите на някои от преките участници в създаването на дизайна на Валутния борд в България, които чух тогава, са актуални и днес. Един от тях е Красимир Ангарски. Той твърди, че около съществуването на Валутния борд (известен също и като Паричен съвет) от години витаят няколко мита. Първият е свързан с това:
чия е била идеята за Валутния борд
"През годините чух какви ли не небивалици по този въпрос. Истината е, че идеята за Валутния борд дойде от Международния валутен фонд като единствено възможното решение за спасение на България. Тази идея Фондът я лансира още през 1996-а по време на правителството на Жан Виденов, а в разговорите са участвали тогавашният вицепремиер Румен Гечев и финансовият министър Димитър Костов. Затова чувам от време на време различни хора да казват, че Румен Гечев бил предложил въвеждането на Валутния борд. Но тази възможност се обсъждаше в Народното събрание още през есента на 1996-а. На срещата присъстваха премиерът Виденов, вицепремиерът Гечев и финансовият министър Костов. На нея бяха поканени група икономисти и финансисти, между които проф. Иван Илиев, проф. Милчо Стоименов, Иван Ангелов, Емил Хърсев, Стоян Александров, и моя милост. Но на тази дискусия повечето участници заявиха, че съгласявайки се да приемем Валутния борд, означава да загубим финансовия си суверенитет и затова е по-добре да се откажем от тази мярка. Аз казах, че ако не въведем борда, фалитите и инфлацията ще ни пометат, след което станах и си излязох.
Жан Виденов обаче не въведе борда. Сигурен съм, че ако го беше направил, още щеше да управлява. Защото МВФ бе обещал, че ако той бъде въведен, ще осигури необходимото финансиране на България", разказа Ангарски през 2012-а.
Финансовия крах настъпи в края на 1996-а и началото на 1997-а. фалити, хиперинфлация, безумна обезценка на доходите като всичко това доведе до масови протести пред Народното събрание. През февруари 1997-а покойният вече Николай Добрев върна мандата на БСП за съставяне на правителство и президента Петър Стоянов назначи служебен кабинет начело със Стефан Софиянски. Той пое управлението на страната до провеждането на предсрочните парламентарни избори и избирането на легитимно правителство.
" Първоначално аз не бях в кабинета. Работех като съветник на президента Петър Стоянов и присъствах на заседанията на правителството като наблюдател. Включително и на преговорите с мисията на МВФ. Не знам дали знаете, че правило на МВФ е да преговарят със служебни кабинети, но да не сключват споразумения с тях. Така или иначе аз участвах в правителствената делегация, която през април отиде на разговори с Фонда. Срещахме се на много високо ниво с тогавашния управляващ директор на МВФ Мишел Камдесю, със заместник изпълнителния директор на Фонда Стенли Фишер, с директора на Първи европейски отдел Майкъл Деплер. Камдесю е даде обяд за българската делегация, на която заявил, че няма доверие на България, която вече е провалила две стенд-бай споразумения с МВФ", разказа през 2012-а Ангарски.
По думите му единственото нещо, което в онзи момент можело да накара Фондът да повярва, че българското правителство ще проведе необходимите реформи за финансова стабилизация, е въвеждането на Валутния борд. Но Камдесю настоявал да знае кой персонално ще отговаря за това. Тогава Софиянски посочил Красимир Ангарски. Нещо повече, за да изглежда във вътрешно и външнополитически план това назначение достатъчно авторитетно, Ангарски получава ранг на министър без портфейл. В Министерския съвет Ангарски влиза с ангажимента в рамките на месец и половина да договори условията с МВФ и да изработи правната рамка на Валутния борд.
Вторият мит е, че сме взели закона за Валутния борд наготово.
"Вярно е, че имаше изготвен проект при предишното правителство, но той бе от няколко члена и въобще не ставаше. Ние разработихме напълно нов закон, което костваше денонощния труд на един малък екип от хора, който ръководех. Става дума за тогавашните юристи на БНБ Борислав Стратев, Валери Димитров и Димитър Ананиев", твърди Ангарски. Според него тези имена трябва да се помнят, защото това са хората, които са облекли в правни норми неговите идеи за Валутния борд.
"Много говорят за това кои са бащите, дядовците, лелите и какви ли не там роднини със заслуги за раждането на борда. Пишат за Стив Ханке, само че той не познаваше проектозакона, защото аз отказах да му го дам. Истинските бащи на Валутния борд сме аз и тримата юристи, за които ви казах, и смятам, че техните имена трябва да се запомнят много добре", заяви Ангарски през 2021-а.
Следващият мит е, че има закон за Валутния борд
Няма такъв закон. Правилата за Валутния борд са записани в новоразработения от същата тази група хора Закон за БНБ. Според Ангарски този похват също не е случаен.
"Първоначално МВФ, тъй като нямаше доверие в България, искаше в Швейцария да бъде регистрирано управляващо дружество, което да играе ролята на валутен борд. То трябваше да управлява валутния резерв на България и съобразно неговия размер да взема решение за печатането на пари. Начело на това дружество трябваше да стои чужденец, като идеята бе политиците у нас да не могат да влияят и да пробият Валутния борд, разказва Ангарски. Днес подобно решение би изглеждало така: управление Емисионно на БНБ е акционерно дружество, което се подвизава в Швейцария и взема решения колко да са парите, които се намират в обращение у нас.
При един от поредните разговори с шефа на мисията на МВФ за България Ан Макгърк гледахме от моя кабинет сградата на БНБ и тя ме попита какво ще правим с нея, защото след като влезе в сила Валутният борд, няма да има БНБ. Както ви казах, първоначалният план на Фонда бе Валутният борд да се управлява от дружество извън България. Банковият и финансовият контрол трябваше да бъдат обединени в единен финансов надзор, а БНБ да бъде закрита като институция. Тогава всъщност у нас възникна идеята принципите на Валутния борд да бъдат вкарани в закона за Централната банка и да въведем забрана чужденци да участват в управлението й. По този начин запазихме институцията БНБ", спомня си Ангарски.
изборът на валута към която да се фиксира левът.
"Този въпрос се обсъждаше на няколко финансови съвета, на които участвахме аз, тогавашният управител на БНБ Любомир Филипов, премиерът Софиянски, финансовият министър и бъдещ управител на БНБ Светослав Гаврийски и председателят на съвета на директорите на БУЛБАНК Чавдар Кънчев. Имаше големи спорове към коя валута да се привържем, защото всичките ни резерви, а и по-голямата част от търговията ни беше в долари. Но пък, от друга страна, стоеше въпросът с перспективата да влезем в Европейския съюз. Затова надделя мнението да се привържем към германската марка, а впоследствие и към единната европейска валута, част от която стана (през 2000 г.) германската марка. Тогава все още нямаше евро, а като безналична единна валута се ползваше екюто", припомня си онези времена Ангарски.
Направеният тогава избор, според него, е бил наистина стратегически. Защото правната формула, по която левът е бил фиксиран, не е позволила след това политиците да пипат курса дори при въвеждането на еврото и влизането ни в ЕС.
Ето още няколко коментара за митовете и легендите около въвеждането на Паричния съвет, от хора, които директно са участвали в този процес.
За бащите и майките
"Паричният съвет със сигурност има много бащи. Но както е и при децата, за бащинството може да спори, но майката е безспорна. А майката на Валутния борд е Ан Макгърк, с усмивка отговаряше Светослав Гаврийски на въпроса кой е бащата.
Гаврийски, който при договарянето на валутния борд бе финансов министър, а при въвеждането му, бе управител на БНБ, не обича да дава интервюта дори и за минали важни събития, в които е участвал, което го прави длъжник спрямо историческата истина. Но историите, които разказва в тесен кръг за Валутния борд, наистина хвърлят по-различна светлина за тези събития.
"Питате ме как решихме за курса, по който закрепваме лева за германската марка. Аз и Иван Костов го решихме. Имаше един директор в Министерството на финансите, който разправяше на подчинените си, че не можем да удържим фиксирания валутен курс и левът отново ще стане 2000 лв. за долар. Казах на тогавашният заместник-министър на финансите Димитър Радев да го уволни, защото не разбира, но в следващото правителство той се издигна", спомня си Гаврийски.
За объркването на администрацията
потвърждава и премиерът на България в периода 1997-а 2000-а Иван Костов. "Въобще служителите в министерствата и държавните ведомства нямаха доверие в успеха на борда. В смисъл че ще прекратим обезценката на лева. Точно по тази причина ние въобще не коментирахме курса, по който ще фиксираме лева към германската марка. Дори и намек, че обмисляме нива от 2000 лв. и повече, щеше да изстреля валутните курсове нагоре и да обезцени допълнително левовите спестявания на хората. Затова ние не коментирахме такива равнища, спомня си Иван Костов и потвърждава, че решението за равнището, при което левът ще се привърже към марката, е взето от него и от Светослав Гаврийски. Ние имахме познанията и опита да анализираме всичките за и против и да вземем решение, което е работещо и до днес", разказа Костов през 2021-а.
Интересен детайл е, че Валутният борд в България и този в Естония преди влизането й в еврозоната са
единствените работещи и успешни режими на парични съвети в света.
"Когато въвеждахме Валутния борд в България, в групата на МВФ имаше представител на Централната банка на Аржентина, защото там Валутният борд вече работеше. Две години по-късно срещнах Чарлз Инок, който също бе от екипа на МВФ при изработването на законите за Валутния борд у нас. И той ме попита как вървят нещата, защото в Аржентина бордът отиваше към провал. Само че там не бяха поставили под контрол бюджетните дефицити и емитирането на дълг от отделните провинции и общини. Тези дисбаланси провалиха Аржентина, а ние бяхме наложили здрави правила и не ги допуснахме. Така или иначе българската рамка на Валутния борд доказа своята жизненост", разказа през 2012-а Валери Димитров, който през 1997-а като правен съветник на управителя на БНБ пряко е участвал в разработката на новия Закон за БНБ, в който е заложена правната рамка за Валутния борд.
Той потвърждава, че от чисто юридическа гледна
трима души са разработвали нормативните документи
за въвеждане на Валутния борд. "Бяхме поканени от Красимир Ангарски, който бе министър без портфейл в служебното правителство на Стефан Софиянски. Той ни извика в кабинета си в Министерския съвет и ни каза, че трябва да бъдат написани нов закон за БНБ, нов закон за банките и нов закон за банковата несъстоятелност. И на практика ние подготвихме не един, не два а три законопроекта.
Законопроектът за БНБ бе нормативен документ, който уреждаше пълното преструктуриране на Централната банка, която да се превърне в институция, прилагаща Валутния борд.
Параметрите, в които ние пишехме проектозаконите, и специално този за БНБ бяха много ясно дефинирани от Международния валутен фонд. Те бяха описани в едни документи на МВФ, които бяха конфиденциални и вътре имаше модели на закона за БНБ в частта Валутен борд. В документите се задаваше моделът за структуриране на брутните валутни резерви, които осигуряват покритието на националната валута при фиксиран курс. Посочваха се и съотношението на парите, емитирани от БНБ към брутните валутни резерви, както и забраната Централната банка да кредитира банките и държавата. Много от текстовете в тези документи залегнаха директно в закона за БНБ. Впрочем този набор от материали се нарича Подготовка за Валутен борд. И въпросните документи са подготвени от експертите на МВФ Чарлз Инок, Джон Далтън, Анне Мари Гулде - Волф, Хенри Шифман, от представителя на Световната банка Донг Хе и от представителя на Централната банка на Аржентина Агостин Вилар. Специално Хенри Шифман си го спомням много добре, защото той беше юрист и няколко пъти идваше в БНБ, за да работим и по проектозакона за банковата несъстоятелност.
В тези документи бе описано какви трябва да са валутните резерви, че задължително трябва да се държат в чужбина, че трябва да се инвестират при изисквания за минимален риск и максимална ликвидност. Въобще се забраняваше Централната банка да бъде кредитор от последна инстанция с едно изключение - когато има системен риск в банковия сектор, нещо което не се е случвало до момента. Интересното бе, че се допускаше само един случай, в който БНБ да кредитира държавата, и той бе свързан с финансирането от МВФ. Фондът предоставяше траншовете, предназначени за България, като заем на БНБ, а тя на свой ред ги отпускаше на правителството (като кредит в специални права на тираж).
Та ние написахме Закона за БНБ, като спазвахме цялата тази зададена рамка с някои технически корекции, наложени от спецификата на нашето право. Този закон бе приет от Народното събрание, както и Закона за банките.
Но да се върна на Валутния борд. Работата по изготвянето на проектите бе денонощна. Всеки ден докладвахме на Ангарски за свършената работа, който бе координатор и ръководител на нашия екип. Напускахме Министерския съвет късно вечерта и продължавахме работата си в БНБ. Трябва да се знае едно много важно нещо. Фондът не допусна почти никакво отклонение от принципите на борда, които ни беше задал. Беше ни ясно казано, че или приемаме законите, така както ни се казва, или няма финансиране от МВФ", разказа Валери Димитров през 2021-а.
Важно е да се знае, че по време на въвеждане на Валутния Борд, а преди него, финансирането от МВФ бе структуроопределящо за българските финанси и за платежоспособността на страната. Без него България фалираше. И от тази зависимост страната започна да излиза едва през 1999-а пак благодарение на Валутния борд.
Според Иван Костов, министър-председателят, при чието управление Валутният борд е въведен, българският Паричен съвет е
финансов механизъм, който години по-късно
се опитва като принципи да приложи ЕС.
Ето какво разказа той през 2012-а.
"СДС се включи в преговорите с Международния валутен фонд още преди правителството на Жан Виденов да изпадне в криза. Фондът има практика по жизненоважни за държавата въпроси да търси по-широк политически консенсус. Затова през ноември 1996-а той прие делегация на СДС, която аз водех, и на тези разговори Майкъл Деплер изложи позицията на Фонда за Валутния борд и мотивите да бъде предложено на България да го въведе.
В първия си вариант това предложение бе много сурово и неприемливо. Нашето основно възражение тогава беше, че е необходима сериозна политическа воля, за да се въведе и прилага Валутният борд. МВФ си представяше, че политическото съгласие може да замени политическата воля. Ние обаче им обяснихме, че правителството на Жан Виденов е от такова естество, че не може да проведе операцията по инсталиране на Валутния борд. И се оказахме прави, защото по това време Жан Виденов се опита да получи съгласието на партията си, но не го получи. Не знам дали помните, че той влезе в залата на Народното събрание, опита се да консолидира партията си по посока на приемане на Валутния борд, но бе контриран и след това си подаде оставката. И това е политическата действителност. Кризата бе предизвикана от самата Българска социалистическа партия, която не искаше да върви към Валутен борд.
Следващите месеци отрезвиха всички до степен да се получи политическо съгласие за започване на работа по създаването и внедряването на Валутния борд. То нямаше и друг избор, защото България нямаше валутен резерв, тя практически беше фалирала и не можеше да обслужва вече веднъж редуцирания си външен дълг.
Много хора се пишат бащи на борда, но основната фигура, която работеше по него, е Светослав Гаврийски. Той бе финансов министър в служебното правителство на Стефан Софиянски. Всъщност аз лично го препоръчах като човек вещ във финансовите дела и ако някой е влияел при преговорите с МВФ върху дизайна на борда, това е именно Гаврийски. Имаше и един друг министър - Красимир Ангарски, който бе натоварен с това да движи техническата част по въвеждането на борда и той се справи с нея. Знам, че той твърди, че е решил всички въпроси около въвеждането на борда, но да ме извинява - това не бе в кръга на неговите компетентности.
Валутният борд бе инсталиран с приемането на Закона за БНБ. Казвам това, защото твърденията на някои хора, че са създали борд по време на служебно правителство, са несъстоятелни. Това е невъзможно от правна и конституционна гледна точка. Промяната на паричната система на страната бе извършена от Народното събрание, избрано на изборите през 1997-а. И това стана с мнозинството на всички политически партии. Нашата заслуга бе, че ние консолидирахме изключително широка подкрепа около декларацията за национално съгласие, която включваше въвеждането на Валутния борд. Това, че той бе подкрепен от широко политическо мнозинство, направи борда много стабилна конструкция, която виждате, че издържа вече петнадесет години.
При вземането на решения по най-важните въпроси, свързани с борда, като например
избора на валута, към която да се привържем, и съотношението,
при което курсът да бъде фиксиран, аз, разбира се, съм се намесвал. Например, като дискутирахме към коя валута да се привържем, аз като министър-председател, Гаврийски вече като управител на БНБ и Муравей Радев като финансов министър се наложихме за германската марка. Ние бяхме тримата, които концентрирахме отговорности в тази сфера. И мотивите ни бяха, че евентуалната интеграция на европейските държави ще доведе до единна европейска валута и ние трябва да бъдем скачени за нея. Други хора като Венцислав Димитров пък настояваха за долара по някакви си техни съображения.
Големите въпросителни бяха в онези елементи на дизайна на Валутния борд, срещу които Стив Ханке, който се изживяваше като баща на борда, беше много против. Защото той искаше нещата да стават по едни учебници, които той беше написал. Само че тези работи не стават така, както той си ги мислеше.
Най-важното беше, че ние запазихме възможността - при определени обстоятелства БНБ да изиграе ролята на кредитор от последна инстанция и това да става, когато има системен риск в банковия сектор.
Изградихме две защитни бариери около борда.
Първата бе валутният резерв и принципът, че паричният агрегат М1 може да се отпуска само ако има покритие от резервна валута - преди германска марка, сега евро. Втората бариера е буферът фискален резерв, върху който сега всички се упражняват. Този фискален резерв бе създаден по изрично настояване на тогавашния заместник-министър на финансите Димитър Радев (това е настоящия управител на БНБ), който може би е най-блестящият икономист, който България е имала. Именно той каза, че в годините, в които има бюджетните излишъци, те трябва да се натрупват в този резерв, за да поемат и предотвратят възможния натиск върху борда от фискални дефицити. И за да не се принуждаваме в такива години под натиск да търсим пари на международните пазари. Това решение бе великолепно и сега виждаме положителния ефект от създаването на фискалния резерв. Между другото точно този механизъм сега е записан в европейския пакт за фискална дисциплина под формата на т. нар. структурен дефицит.
Нали си спомняте, че ограничението в пакта се отнася именно за структурния дефицит, който обхваща флуктуациите, които могат да се получат от природни бедствия, от допълнителни разходи и други. Тези флуктуации трябва да се обират от механизъм като този, който имаме в България. От тази гледна точка фискалният пакт не дава нищо ново на страната ни. Ние изградихме толкова стабилна и добре премислена фискално-монетарна система, която Европа въвежда чак сега, и то принудена от същите проблеми, които ние имахме през 1997-а и ги решихме".През 2012-а Светослав Гаврийски, министър на финансите в служебното правителство на Стефан Софиянски и управител на БНБ при въвеждането на Валутния борд, също разказа интересни детайли около създаването на Паричния съвет у нас.
"Настина имаше
идеи Валутният борд да съществува, без да има Централна банка.
Всъщност това е класическият Валутен борд в най-екстремната му форма - без Централна банка. Защото при Валутен борд няма парична политика! А знаете, че надзорът, в това число и банковият, не е задължително да бъде част от работата на една централна банка. Не забравяйте, че и преди, и при сегашните управляващи имаше идеи да се изгради общ финансов надзор, който да не е към БНБ.
Впрочем съществуваха и други интересни предложения. Например да си сменим името на валутата и вместо лев да се казва български долар. Въобще валяха всякакви предложения, чиято цел бе да се изтрият всички фактори, носещи някакъв негативизъм.
За МВФ обаче бе важно да въведем Валутния борд, а пък ние успяхме да се договорим с тях за формата, под която това да се случи. Разбира се, че не се съгласихме БНБ да изчезне, нито Валутният борд да се управлява от чужденец. Преговаряхме и успяхме да ги убедим.
Водихме също така сериозен дебат за това към коя валута да се превърже левът и в крайна сметка решихме, че това ще е германската марка, защото тя бе най-силната валута на Европейския съюз. А аз и Иван Костов решихме какъв ще е курсът, при който ще фиксираме лева спрямо марката", обясни Гаврийски.
USD
CHF
EUR
GBP
