Изключително тежки времена за инвеститорите в петролни компании. Ценовата война, която Саудитска Арабия стартира срещу Русия, дойде във възможно най-лошия момент - в среда на опасения за рецесия в световната икономика в резултат на пандемията от коронавирус.
Сривът в цената на петрола от над 30% само за ден, който видяхме в началото на март, бе поредния "шамар" за и без това затруднената индустрия. Дори и преди този срив, секторът вече бе в "мечи пазар", със загуба за индексния фонд, следящ представянето на компаниите от сектора - XLE - от над 30%.
Но както се казва, понякога най-добрите възможности могат да се откриват в най-трудните моменти. Ловците на стойност, които купуват това, което други инвеститори се страхуват да правят, днес са изправени пред трудно решение. Дали видяхме края на петролната индустрия, или това е една отлична възможност за покупка, по подобие на технологичните компании след срива им от 2002-ра година?
Преди да решите, че тази инвестиция е подходяща "лъжица за вашата уста" обаче, трябва да сте напълно наясно, че осъзнавате какво се случва в сектора и пред какво сте изправени, съветва анализаторът Джеймс К. Гласман, председател на Glassman Advisory, цитиран от финансовото издание MarketWatch.
Важно е да осъзнаете, че цените на повечето енергийни компании са обвързани с цената на петрола на международните пазари. Например, през юни 2014 г. West Texas Intermediate, показателят за суров петрол в Северна Америка, беше 107 долара за барел. В края на 2019 г. той струва едва 51 долара. Природният газ е спаднал за същия период от 4.79 долара за MMBtu до едва 1.84 долара за посоченото време.
Това е основната причина McDermott International, доставчик на услуги за строителство на нефт и газ (основан през 1923 г.), да подаде молба за защита от фалит през януари месец на тази година. Акцията, която се търгуваше 26 долара в началото на 2018 г., приключи при 70 цента на 21-ви януари, когато търговията с нея на фондовата борса в Ню Йорк бе спряна.
И останалите шистови производители търпят сериозни загуби, като акциите на офшорната компания Noble поевтиняха с 90% за по-малко от две години.
През 2008 г. енергията представляваше 13% от общата пазарна капитализация на широкия щатски индекс S&P 500, конкурирайки се със секторите на технологиите и здравеопазването. Към днешна дата енергийният сектор е с тегло от под 4% от общия индекс.
Индексният фонд Energy Select Sector SPDR (символ XLE), който е изключително популярен сред инвеститорите, търсещи готова диверсифицирана експозиция към петролните компании, е носил загуба за инвеститорите от средно 3.2% на година през последните пет години. За сравнение широкият S&P 500 е носил възвращаемост от 12.4%.
Подобно на цените на други стоки, цените на петрола отговарят на търсенето и предлагането. Благодарение на новите технологии компаниите за проучване и производство могат при сравнително ниска цена да извличат нефт и газ от места, които преди това са били твърде неудобни, или твърде скъпи за достигане. В резултат на това доставките, особено в Съединените щати, рязко нараснаха. Вътрешното производство на петрол се е удвоило от 2011 г. до 2019 г., а производството на природен газ се е увеличило с повече от една трета, сочат данните на администрацията за енергийна информация.
ОПЕК, някога мощният петролен картел, загуби голяма част от пазарната си сила, тъй като нови източници извън Близкия изток играят все по-голяма роля в предлагането. Четири от първите пет най-големи производители на петрол дори не са членове на ОПЕК.
Ключовата променлива в предлагането е добива. Когато цените на петрола се повишат, компаниите добиват повече. С увеличаването на производството цените падат, което подтиква производителите да затварят платформите, което води до ново повишение в цената на петрола и т.н.
Този цикъл се изразява много ясно в броя на платформите. Броят беше около 2 000, когато цените на петрола се движеха високо през 2014 г. Тогава цените спаднаха, а платформите паднаха до около 400 в средата на 2016 г., което доведе до поредното нарастване на петрола. Към края на януари в САЩ работят 790 шистови платформи, спрямо 1045 година по-рано. Сега обаче, с намаляване на цената на петрола, най-вероятно бройката отново ще се понижи.
Междувременно търсенето беше потиснато от забавяне на глобалната икономика. САЩ от десетилетие расте с около 2% ръст, а темпът на растеж в Китай напоследък се забавя, засегнат от търговските търкания и последно - от коронавирусната пандемия.
Освен това опасенията относно изменението на климата доведоха до бавно преминаване от петрол към възобновяема енергия, като вятърна и слънчева енергия. Миналата година американците са използвали по-малко енергия (изразена в BTU, често срещана мярка), отколкото преди четвърт век. Използването на възобновяемите енергийни източници е приблизително удвоено от 2002 г. насам.
Все пак в този момент възобновяемите енергийни източници не представляват основна заплаха за съществуващите предприятия. През 2018 г. изкопаемите горива (включително въглищата) представляват 80% от потреблението на енергия в САЩ; ВЕИ, 11%; ядрена енергия, останалото.
Природният газ и въглищата генерират 62% от електроенергията, която кара електрическите автомобили да работят; вятър и слънчева енергия, 8%; ядрена и хидро-енергия, почти всички останали.
И търсенето ще продължи да расте. В прогнозите си за 2020 г. ОВОС прогнозира, че използването на енергия ще продължи да нараства през следващите 30 години, макар и по-бавно от БВП. Възобновяемите енергийни източници ще намалят пазарния дял на ядрената и въглищната енергия, но природният газ ще задържи своя дял стабилно на около три осми от общо произведената енергия.
Разпознаването на дъното на всеки цикъл е опасно, но налице е значителна възможност такова да наближава за петролния сектор. Лошите времена могат да бъдат добри за най-солидните компании, тъй като по-слабите конкуренти намаляват или се провалят.
Например акциите на Schlumberger се търгуваха при нива от над 100 долара за акция през 2014-та година. Сега, въз основа на цената на акциите на компанията за петролни услуги от 15.40 долара, дивидентната им доходност се изчислява на над 7%. Същото се отнася и за останалите големи компании в сектора.
Но вместо да се опитват да отгатнат коя петролна компания ще е по-силна от останалите, пред инвеститорите има много по-лесен начин за бързо, достъпно и евтино, диверсифицирано портфолио в петролни компании - с някои от многото индексни фондове базирани на сектора.
Енергийният сектор изглежда е в преход, но петролът и газът далеч не са мъртви. Факт е, че ако искате вашето портфолио да отразява американската и глобалната икономика, тогава имате нужда от енергия.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на петролни компании, или петрол
ICO
на 19.03.2020 в 08:22:13 #3Моята прогноза е, че до президентските избори в САЩ, цената на петрола ще се задържи под 30$. Също така прогнозата ми е, че този път шистовите компании не просто ще фалират, а ще фалират и банките, които имат експозиции или кредити към тях. Така, че след качването на цента на петрола на 55$ шистовите компании няма да се възстановят много дълго време. 58eng, Времето когато Русия и Китай бяха комунистически държави отдавна отмина.На много хора им е спрял часовника и не могат да възприемат, че плановите пазарни икономики показват по-добри показатели по ръст и стабилност на растежа от либералния капитализъм!
58eng
на 19.03.2020 в 01:33:13 #2Добър опит,колега,но несполучлив! В цивилизования свят не се свикнали,когато саудитския принц звъни на дребен КГБ кадър,да не му вдигат телефона
ICO
на 18.03.2020 в 19:43:01 #1Колко хубава статия, за това как да си набием парите в мечи пазар, НО цената на петрола се определя от големите играчи, а не от борсови флуктуации и цикли. Най-големите производители на нефт са първо Русия, второ САЩ, трето СА, следват Иран и Ирак. От друга страна страните, които имат най-големи запаси от евтин /течен/ на първо място Венецуела, СА, Иран, Ирак, Кувейт и Русия. /Канада и САЩ имат предимно шистов нефт/. Русия и СА постигнаха договореност за стабилна цена от 50-55$ за барел, но в резултат на тази "политика", шистовите компании от САЩ и Канада завзеха пазара. Така се стигна до ситуация в която САЩ се превърнаха в най-големия производител на петрол в света за 2019г. Спадът на петрола и заковаването на 30$ говори, че няма разрив в отношенията СА-Русия, а по-точно координирана политика за премахването на шистовата конкуренция от САЩ и Канада. В добавка Русия, започва да продава "ембаргов" петрол от Венецуела и Иран като свой собствен, така Русия се превръща в страна притежаваща най-големи запаси в света.! СА може да задържи цената дълго време, а Русия също може да продава евтино петрол, особено ако няма разходи за добив. Изводът е, цената ще се задържи на 30 от Русия и СА толкова време, колкото е необходимо шистовия нефт да фалира! Да не забравяме и опита на Тръмп да спре газовия износ по "Северен поток" на Русия. Сега Русия спира производството на шистов газ в САЩ за ЕС и не само. Икономическата война започната от Тръмп, започва да дава неприятни за САЩ резултати точно преди президентските избори и това не е случайно!