Финансовите министри на Европейския съюз постигнаха днес споразумение за голяма реформа на банковите правила, засягайки някои от вратичките, изложени на показ от световната финансова криза преди няколко години.

Споразумението дойде след двегодишни на преговори и адаптира правилата на ЕС към сделки, постигнати на глобално ниво със САЩ и Япония, въпреки че проектът на съгласувания текст включва ощипване на световните стандарти и голям брой откази.

Ревизията, предложена от Европейската комисия през ноември 2016 г., определя нивото на буферите, които банките трябва да повишат, за да поемат загубите и въвежда нови капиталови изисквания за укрепване на финансовата стабилност.

Съгласно реформата европейските банки ще трябва да спазват нов набор от изисквания, насочени към поддържане на тяхното кредитиране под контрол и осигуряване на стабилни източници на финансиране.

От банките в ЕС ще се изисква да поддържат съотношение на ливъридж от 3%, за да увеличат финансовата си стабилност и да ограничават зависимостта си от краткосрочното финансиране, което допринесе за световната финансова криза.

В опит да се сложи край на парадокса "твърде голям, за да фалира", който гарантира публична подкрепа за най-големите банки в случай, че се сблъскат с проблеми, ЕС ще прилага нови глобални правила, които принуждават системните кредитори като Deutsche Bank или Societe General, принуждавайки ги да държат достатъчно финансови буфери, т.нар. общ капацитет за абсорбиране на загуби.

Реформата също така ще въведе нов задължителен стандарт за усвояването на загубите за големите банки, минималното изискване за собствени средства и приемливи задължения (MREL).

Това се определя на 8% от общия размер на пасивите и собствените средства на банките, макар че те могат да бъдат повдигнати от надзорните органи на ЕС.

Буферите на банките също трябва да бъдат направени от по-рисков, подчинен дълг, който ще бъде изтрит в криза и следователно вероятно ще бъде по-скъп за продажба на инвеститорите.

В опит да подсладят хапчето високите изисквания, правителствата и парламентаристите от ЕС добавиха няколко отстъпки.

От големите чуждестранни банки се изисква да създават междинни предприятия-майки (IPU), които да привеждат операциите си в ЕС в едно холдингово дружество, каето вероятно ще увеличи разходите им.

Но само кредитори с активи от най-малко 40 милиарда евро в ЕС ще попаднат под новото правило. Прагът беше повишен от ниво от 30 милиарда евро, предложено от Комисията.

Банките, които продават повече от 20% от необслужваните кредити, ще бъдат изправени пред по-ниски капиталови изисквания, компенсирайки загубите, причинени от преоценката на техните активи.