Обратен ефект: Увеличените публични разходи в Европа забавят растежа ѝ

Идеята, че правителствата не могат да понижат данъците, тъй като са в състояние на дефицит, но са свободни да увеличат всички останали разходи въпреки дефицита, може да бъде открита в много политически системи днес, пише икономистът Даниел Лакайе в нова статия. Хората на върха винаги виждат икономическите трудности като проблем, предизвикан от търсенето, и в резултат на това не харесват идеята за разумните инвестиции и спестяванията.

Когато растежът на брутния вътрешен продукт, брутния капитал и потреблението е по-нисък от очакваното, съвременните икономисти винаги обвиняват "твърде високите спестявания". Това е неправилна позиция, основаваща се на разбирането, че икономическите цикли не са от значение и че ако компаниите и гражданите не харчат толкова, колкото правителството иска, тогава публичният сектор трябва да увеличи разходите си.

Индексът на доверие на инвеститорите в еврозоната е на 6-годишно дъно

Показателят за най голямата икономика в ЕС - Германия, е на още по-ниско ниво

Поради тази причина понижаването на данъците е мразено, а плановете за държавни разходи са приветствани. Днес битува екстравагантното гледище, че в икономиката политиците харчат твърде много, докато хората имат прекалено високи доходи.

Същевременно се представя позицията, че постоянното увеличаване на правителствените разходи и данъците, които се случват навсякъде в еврозоната, а) нямат да окажат ефект върху растежа; б) ще доведат до подобряване на публичните финанси; в) ще надхвърлят очакванията за бюджета.

Но има емпирични доказателства, че плановете за огромни правителствени разходи и покачване на данъците водят до обратния ефект - до по-слаб икономически растеж, по-тежко дългово бреме и по-големи дисбаланси. Вероятността, че те намаляват потенциалния растеж, влошават публичните финанси и понижават оптимизма е повече от висока.

Растежът на еврозоната най-вероятно се е забавил до 0,2%

Данните за инфлацията също ще разочароват Марио Драги

Емпиричните свидетелства сочат, че през последните петнадесет години много фискални мултипликатори на публичните разходи, когато са позитивни, са много ниски. Но в повечето страни, особено тези с отворени и задлъжнели икономики, фискалните мултипликатори на правителствените разходи са отрицателни.

Това е особено вярно в моментите на слабост на публичните финанси, а никой не може да отрече, че еврозоната е изтощила фискалния си капацитет след увеличаване на правителствените бюджети с повече от 3 трлн. евро за последното десетилетие. Повече правителствени разходи няма как да доведат до растеж, когато публичният сектор вече абсорбира над 40% от брутния вътрешен продукт и в регионите, където предишните опити за стимулиране на икономиката по този начин просто са генерирали повече дълг и стагнация.

А добавянето на увеличаването на данъците към картинката е още по-отрицателно. Според Международния валутен фонд, който анализира 170 случая на фискална консолидация в 15 развити икономики между 1980 и 2010 г., покачването на данъците с 1% води до негативен ефект върху растежа от 1,3% две години по-късно.

ЕК намали прогнозата за растеж на еврозоната и запази тази за България

Брутният вътрешен продукт ще нарасне с 3,3% през 2019г. и 3,4% за 2020г.

Болшинството от емпирични изследвания след 1983 г. и особено тези от последните петнадесет години доказват негативния ефект от увеличаването на данъците върху икономиката, както и неутрален или негативен ефект от покачване на публичните разходи. Освен това изследванията на ефекта от увеличаването на данъците върху данъчните приходи показват обратнопропорционална зависимост. Всъщност увеличаване на пределната данъчна ставка от 1% може да доведе до понижаване на данъчната база от до 3,6%.

Рискът пред еврозоната е огромен, защото една от основните причини за стагнацията тук са именно плановете за масивни фискални стимули, извършени през последните две десетилетия. А да се каже, че Германия трябва да копира фискалната стратегия на Франция - страна, която е в стагнация от три десетилетия - е в противоречие на всяка икономическа логика. Няма доказателства, че Германия харчи или инвестира по-малко, отколкото трябва; в действителност е точно обратното.

Проблемът на валутния съюз не е липсата на правителствени разходи или данъци, а твърде високите размери и на двете. Тяхното постоянно нарастване разчита на изключително опасния залог, че Европейската централна банка ще спасява страните от еврозоната завинаги, особено предвид намаляващите ефекти от паричните и фискални политики.

Може ли следващата криза за еврозоната да тръгне от Италия?

BBC коментира този въпрос с управителя на централната банка в страната Игнацио Виско

Държавите на Стария континент не могат да очакват, че ще постигнат растежът, който политиките им така или иначе не донесоха, ако продължават да допускат същите грешки и допълнително отслабват икономиките, нуждаещи се от привличане на инвестиции. А когато политиците натоварят икономиката с големи и дори растящи фиксирани разходи, без да приоритизират инвестиционните дейности, продуктивността и стопанската свобода, те застрашават благоденствието, което претендират, че защитават.