Конституционният съд взе решение по дело N8 от 2023-а, с което отхвърли искането на тричленния състав на Върховния административен съд за обявяване текстовете на чл.55 от Закона за Сметната палата за противоконституционни. Тези текстове предвиждат, че одитните доклади на Палатата не могат да бъдат обжалвани в съда. С други думи, конституционните съдии с настоящото си решение, което е взето на 6 февруари 2024 г., са потвърдили тази необжалваемост. От тук нататък нито една държавна институция - било то Народно събрание, Министерски съвет, министерство, БНБ или община не могат да протестират пред съдебната власт констатациите и препоръките в направеният им одитен доклад от Сметната палата.

В мотивите си за това решение конституционните съдии дават няколко много важни аргумента:

"Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗСмП окончателният одитен доклад съдържа констатации, изводи, оценки и препоръки във връзка с одитираната дейност. Констатациите, изводите и оценките са становища на одитния орган за съответствието на одитираната дейност с изискванията на закона, международно признатите стандарти и актовете на Сметната палата (чл. 45 ЗСмП). За да се подобри управлението на публичните средства, в окончателните одитни доклади, приемани въз основа на оценката на дейността на одитираната организация, Сметната палата може да отправя препоръки. Препоръките са насочени към одитирания субект, като съгласно чл. 50, ал. 2 ЗСмП за ръководителя на одитираната организация възниква задължение да предприеме мерки за тяхното изпълнение и да уведоми писмено председателя на Сметната палата в определен в доклада срок.

Отправените с приеманите от Сметната палата окончателни одитни доклади препоръки във връзка с одитираната дейност не са волеизявление, изпълнението на което издалият го орган може самостоятелно и принудително да наложи на адресата. Неизпълнението от одитирания субект на отправените до него с окончателен одитен доклад препоръки води до правна последица, различна от тази, която законодателят е предвидил за неизпълнението на административен акт - принудителното изпълнение. За Сметната палата законодателят не е предвидил да бъде и орган по изпълнението по смисъла на чл. 271 АПК. Единственото, което е предвидил, е правомощието по чл. 50, ал. 3 ЗСмП - да изпрати на Народното събрание, съответно на Министерския съвет или на общински съвет, доклад с предложения за предприемане на действия. По този начин на Сметната палата е предоставена единствено сезираща функция спрямо други органи, които могат да реализират съответния вид юридическа отговорност.

Сезираните от Сметната палата в изпълнение на правомощието ѝ по чл. 50, ал. 3 ЗСмП органи обаче не са нормативно обвързани с предложението по задължителен начин. В дискрецията на всеки от сезираните органи е преценката за предприемане на действия, които пряко да предизвикат правни последици в правната сфера на одитирания субект. Именно действията на тези компетентни органи могат да засегнат одитираните лица по начин, който да категоризира волеизявлението им като административен акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията.

Предприемането на действия от съответния сезиран компетентен орган в съответствие с препоръките на Сметната палата, извършено с нарочен акт, за който е предвиден съдебен контрол, гарантира правото на защита на лицата в случай на засягане на техни права и законни интереси. Поради това изключването на окончателните одитни доклади от съдебен контрол съгласно чл. 55, ал. 2 ЗСмП не следва да се разглежда като отклонение от принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията)".

Казано накратко, одитните доклади на Сметната палата не съдържат основните характеристики на административен акт и не пораждат пряка административна принуда за одитираните институции дас извършат определени действия. Те имат само констативен и препоръчителен характер. Евентуални принудителни действия са от компетенциите на институциите, които контролират одитираните обекти по отношение на законност и ефективност и ефикасност. Именно за тези органи са предназначени докладите на сметната палата. Например ако одитен доклад за една община открия законови несъответствия в нейната дейност, той се изпраща за сведение на прокуратурата. Ако има финансови несъответствия и неефективност, той отива в министерството на финансите и в Агенцията за държавен финансов контрол. А след това органите получили тези доклади могат да решат дали и какви административни действия да предприемат спрямо одитираната институция. И тези техни административни решения вече могат да се обжалват пред съда.