За ежегодно увеличение на заплатите с по 120 лева настояват от КНСБ. Разделението при заплащането е най-голямото в България в сравнение с останалите страни от ЕС. У нас 70% от работниците и служителите получават заплата по-ниска от средната за страна. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на Национална конференция "Заплащане на труда и защита правата на работното място" по повод 1-ви май международен ден на труда.
Димитров отбеляза, че това съотношение е уникално. По думите му няма такова драматично разминаване в нито една друга европейска държава. Той постави акцент върху справедливото разпределение на доходите между труда и капитала.
Затова КНСБ си поставя за цел 25% реален ръст на средната работна заплата и да достигане на едно ниво на компенсация на доходите от труд 60% от средноевропейското след пет години в хоризонт до 2022 г.
Димитров отчете, че от вече проведените конгреси на браншовите структури на КНСБ вече има анонси за увеличаване на заплатите от 35% до 50% в отделните сектори. "Тези цели вече не са достатъчно амбициозни", посочи Пламен Димитров и визира ръстът на брутния вътрешен продукт.
Той посочи, че в пет годишен хоризонт следва целите да са ориентирани към 70% номинален растеж на минималната работната заплата и поне 60% ръст на средната работната заплата.
Това в числа означавало между 120 и 150 лв. увеличение на всички работни заплати годишно. Това, преведено на европейски език, означава 60 евро, коментира Димитров.
В условията на дефицитен пазар на труда през 2016 г. средната работна заплата е достигнала ръст от 10,5%. По думите на Димитров нищо нереалистично не се залага. Според него след пет години средната работна заплата в България може да достигне 1 700 лева.
Той определи като минималистични заложените параметри от страна на управляващите за 1500 лв. средна работна заплата след пет години. По думите му е важно този разговор да се води с ясни аргументи. Пламен Димитров бе категоричен, че това е постижимо предвид икономическата реалност.
По думите му 70% ръст на минималната работна заплата означава същото 50-60 лв. на година или около 30 евро. Той припомни, че в Румъния минималните доходи са били увеличени с 50 евро, докато у нас ситуацията била: "бой до Бога за едни смешни 20 евро".
Приветствие към участниците във форума произнесе и служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев. Той декларира подкрепата на ресорното министерство преди осмия конгрес на КНСБ за усилията, които полага за осигуряване на достойно заплащане.
"Правителството ще продължи да работи за гарантиране на конституционното право на труд на българските граждани", отбеляза Донев. Той изказа удовлетворение от развитието на законодателството, за които безспорен принос имали синдикалните партньори.
По думите му доходите от труд са една от най-чувствителните теми. Той цитира данни от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, според която за периода 2007 - 2017 г. най-голям ръст на доходите има Румъния, следвана от България, Унгария, Естония.
Същевременно докладът отбелязва, че тези страни са с ниски минимални работни заплата и изравняването им със страните с по-високи доходи далеч не е приключило. Така ръстът на заплатите у нас за този период от 150 % или от 170 лева до 460 лв. се равняват на 235 евро или най-ниските в ЕС.
Социалният министър коментира, че очевидно политиката, която се следва гарантирала реално нарастване на доходите. По думите му за 2016 г. отчитаме ръст от 3,4% на БВП, а производителността на труда нараства с 2,6%, средната работната заплата отбелязва ръст от 9,2% - 962 лв. и има най-висок ръст през 2016 г.
Донев отбеляза, че в седем икономически дейности заплащането е над 1000 лева. Най-високи заплати от над 2000 лв. има в секторите, свързани със създаване и разпространение на информация и творческите дейности.
Донев акцентира, че има и отрасли в другата крайност със заплати близки до минималната работна заплата. Служебният министър на труда отбеляза, че колективното преговаряне се ползва с широка международна закрила.
"Днес не може да си представим трудовото право без колективното договаряне, а колективното договаряне без синдикатите", коментира още той.
"Давам си сметка, че не са леки решенията в областта на заплащането на труда. Те трябва да бъдат разумни и устойчиви", каза още той. Гълъб Донев изрази надежда чрез социален диалог и конструктивно тристранно сътрудничество да преодолеем предизвикателствата, пред които сме изправени на пазара на труда.
USD
CHF
EUR
GBP
