Скоро след присъединяването си към Надзорния съвет на ЕЦБ Мартина Дрвар от Националната банка на Хърватия и Радослав Миленков от Българската народна банка говорят за своите приоритети, за промените за техните банки и за европейската интеграция. Интервюто е публикувано от Генерална дирекция "Комуникации" на Европейска централна банка.

Присъединяването Ви към европейския банков надзор е важна стъпка в историята на банковия съюз. Какво мислите за напредъка към европейска интеграция?

Мартина Дрвар: Несъмнено създаването на единна система за банков надзор и преструктуриране представлява голяма стъпка в европейската интеграция. Докато обаче не се създаде единна европейска схема за застраховане на депозитите, банковият съюз още няма да е завършен, тъй като надзорните органи на приемащата държава все така ще имат стимул да изискват действия като обособяване на капитал и ликвидност. Те правят това, за да предпазят местните си схеми за застраховане на депозитите. В крайна сметка обаче такива действия ще попречат на напредъка ни към засилена интеграция на банковия пазар. Колкото по-скоро постигнем споразумение за застраховането на депозитите, толкова по-скоро гражданите на ЕС ще се възползват от интегрирани европейски банки, които са по-конкурентоспособни на глобално равнище.

Радослав Миленков: Присъединяването към европейския банков надзор е ключова стъпка за България по пътя ни към приобщаването на българския банков сектор към европейската финансова инфраструктура. Това събитие доближава страната до "ядрото" на Европейския съюз и ще има огромно значение в дългосрочен план. Освен това ние предприехме важни стъпки към приемане на еврото. Така че да, европейската интеграция е факт, тя се случва пред очите ни.

Какви са промените и предимствата за Вашите банкови сектори, които вече са част от европейския банков надзор?

Мартина Дрвар: Участието в европейския банков надзор означава, че банките в Хърватия могат да очакват по-прозрачен и последователен надзор. Досега хърватските надзорни органи имаха сериозен стимул да налагат мерки, които водят до натрупване на капитал и ликвидност на местно равнище при дъщерните дружества. Сега надзорните органи имат достъп до цялостните надзорни оценки на предприятията майки на нашите банки и този стимул вече не е толкова силен. С по-последователни надзорни подходи можем да работим за установяване на добро корпоративно управление и контролни механизми за управление на риска, като организираме съвместни симулации на плановете за възстановяване и увеличим честотата на проверките на място. Това ще ни помогне да подобрим стабилността и ефективността на дъщерните дружества в Хърватия и съответно на цялата банкова група. Разбира се, не бива да забравяме малките и средните банки. Те представляват голяма част от банките в ЕС и се нуждаят от специално приспособено внимание от надзорните органи, за да се поддържат в добро състояние. Силно вярвам, че банковата интеграция ще създаде подходящи условия за иновативни европейски банки с добра капитализация и управление независимо от размера им.

Радослав Миленков: Участието в европейския банков надзор несъмнено е предизвикателство както за българската банкова система, така и за Българската народна банка (БНБ), тъй като трябва да се приспособим към нови начини на взаимодействие. В същото време обаче очаквам, че ще постигнем допълнителна синергия между БНБ и ЕЦБ и че последователният надзорен подход ще бъде от полза за местната банкова система. Ние работим в по-тясно сътрудничество и вече имаме достъп до обширните надзорни познания, придобити в европейския банков надзор през последните няколко години. Това ни позволява да прилагаме различни подходи към критично важни банкови въпроси.

Не виждам никакви конкретни предизвикателства пред българските дъщерни дружества на банкови групи от ЕС. Европейският банков надзор вече има влияние върху тях, тъй като техните предприятия майки работят в тясно сътрудничество със съвместните надзорни екипи.

Всъщност вече сме свидетели на положителни оценки, които чуждестранните инвеститори и агенциите за кредитен рейтинг дават на нашите банки, и очаквам, че това ще продължи.

Чуждестранни банки доминират на Вашите местни банкови пазари. Какво прави България и Хърватия толкова привлекателни за банките от ЕС?

Радослав Миленков: Българският финансов пазар продължава да привлича чуждестранни инвеститори, тъй като се отличава с по-високи лихвени маржове и по-висока доходност. В съчетание с политическата и икономическата стабилност на България като държава членка на ЕС това предлага привлекателна инвестиционна възможност за големите финансови групи, които искат да диверсифицират финансовите си операции в рамките на ЕС. Нека припомним, че след финансовата криза от 2008 г. българската банкова система остана стабилна. От първата вълна на кризата нямаше практически никакви последици благодарение на традиционно силния ни акцент върху редуцирането на необслужваните кредити и осигуряването на достатъчно равнище на провизии и капиталови буфери. Благоприятно за България е и нейното положение като ключова дестинация за фирми в областта на информационните технологии, които предоставят например платежни и финансови услуги на финансовите пазари в целия ЕС. Това помага на банките да създават интегрирани услуги и да основават центрове за предоставяне на услуги от външни изпълнители.

Накратко казано, банките на българския пазар имат конкурентно предимство, а пазарът предоставя възможности за развитие и растеж. Нашата стабилна, предсказуема и последователна надзорна среда насърчава по-нататъшния напредък в банковите посреднически услуги.

Мартина Дрвар: В Хърватия три основни фактора се оказаха привлекателни за банките в ЕС: нашият преход към пазарна икономика, търговският обмен с ЕС и възможностите за висока норма на печалба. След края на войната през 1995 г. трябваше да се стабилизира капиталовата позиция на банките. Затова двете най-големи банки преминаха процес на подпомогнато от държавата възстановяване, след което бяха продадени на италиански банкови групи. Търговският обмен с някои държави от ЕС нарастваше стабилно още преди Хърватия да стане държава членка.

Това от своя страна тласна заинтересовани лица от други държави от ЕС, по-специално от Италия и Австрия, да инвестират в хърватски банки, които даваха възможност за по-висока норма на печалба. Според Европейския банков орган равнището на доходност на хърватските банки в момента е на пето място в ЕС с 0,9% възвръщаемост на активите. Доходността ни прави Хърватия доста привлекателна и ще трябва да намерим начини да запазим това за в бъдеще.

Българският банков сектор показа доста добри резултати през последните години. Кои са неговите основни рискове и силни страни? Как се справят банките по време на пандемията?

Радослав Миленков: Българският банков сектор поддържа големи капиталови и ликвидни буфери, изцяло в съответствие с консервативния ни надзорен подход. Банките ни имат традиционни бизнес модели, но успяват да обслужват нуждите на предприятията и домакинствата в бързо развиваща се и високотехнологична среда. През последните няколко години намалихме значително необслужваните кредити, но те все пак остават основен източник на риск и тема, върху която е силно съсредоточено надзорното внимание.

На този фон и при върхови стойности на печалбите през 2019 г. банковият сектор влезе в периода на пандемията от COVID-19 в добро финансово състояние - като цяло банките бяха в по-добра форма, отколкото през 2008 г. Все пак трябваше да приложим мерки, за да запазим системата стабилна и да осигурим по-нататъшното кредитиране на домакинствата и предприятията, включително посредством мораториуми върху погасяването на кредити. Макар че след изтичането на мораториумите кредитите на някои кредитополучатели в крайна сметка ще станат необслужвани, не очаквам да настъпят сривове.

Занапред главният риск пред банковия сектор се състои в това, че пандемията може да пречупи тенденцията на подобряване на качеството на активите. По-големите провизии по кредити, по-нататъшният натиск върху нормата на печалба и вялото търсене на кредити ще отслабят доходността. Но системата ни е силна благодарение на високата капиталова позиция, която очаквам да остане достатъчна, дори да възникнат рискове, и благодарение на стабилната си структура на финансиране въз основа на депозити, която осигурява изобилие от ликвидност.

Сега Хърватия участва във вземането на решения в европейския банков надзор. Мартина, кои въпроси би трябвало да бъдат разрешени най-напред?

Мартина Дрвар: Според мен основните теми са две - съхраняване на кредитирането и осигуряване на подходящо управление на цифровизацията. От решаващо значение е да подложим на оценка загубите на банките след пандемията от COVID-19, но все още не е ясен пълният мащаб на последиците от нея. На този етап са изключително важни доброто управление на кредитния риск и надеждните прогнози, особено ако искаме да избегнем сривове във финансовите отчети. Няма обаче как да гадаем. Трябва ни време, за да видим как ще се развият балансите на банките. Нужно ни е взаимно доверие и здравомислие от страна на всички в тези трудни времена. Нещо повече, всички виждаме как COVID-19 ускори плановете за цифровизация на банките. Като надзорници ние трябва да се уверим, че цифровата трансформация се управлява по подходящ начин. Трябва да се поддържат подобаващо услугите за гражданите на ЕС, а в Европа трябва да отбележим по-нататъшен напредък в надзора над киберриска и да намалим зависимостта си от единствени - често чуждестранни - доставчици на инфраструктура.

Преди пандемията в банковия сектор се наблюдаваше силна консолидация. Радослав, очаквате ли тази тенденция да продължи?

Радослав Миленков: Очаквам тенденцията на банкова консолидация да продължи, дори и в сегашната криза. Едно е сигурно - световната банкова система далеч предхожда пандемията от холера, от испански грип, от SARS и COVID-19. Тя умее да реагира и да се приспособява. Редица фактори обуславяха банковата консолидация през последните години, тъй като банките са изложени на натиск в редица отношения - било поради свити печалби, увеличени разходи за изпълнение на изискванията и разходи, свързани с информационните технологии, или конкуренция от страна на FinTech предприятия.

Изглежда, че икономиите от мащаба предлагат решение и както ръководствата на банките, така и инвеститорите гледат в тази посока, ако се съди по възобновения стремеж към мащабни банкови консолидации в Европа въпреки пандемията. Може някои сливания да са се отложили поради кризата, но не са отпаднали. Трябва обаче да приспособим процесите си към новите условия, предизвикани от COVID-19, особено като изместим към онлайн канали дейностите, които обичайно извършваме на място или в лични срещи. За да го постигнем, може да се наложи да привлечем нови действащи лица, като например местни фирми за анализи или адвокати.

БНБ по традиция подкрепя консолидациите, ако те водят до устойчиви бизнес модели и засилен капацитет за изпълнение на регулаторните изисквания.

През последните години банковият сектор в Хърватия е доста печеливш. Как се отрази пандемията върху доходността?

Мартина Дрвар: Поради влошените макроикономически перспективи повечето банки вече увеличиха провизиите си по кредити и това намали наполовина резултатите им към средата на 2020 г. Това обаче не застрашава капиталовите им съотношения - коефициентът на капиталова адекватност е 24,7% общо за системата, което ни нарежда сред трите държави в ЕС с най-добра капитализация. С гордост мога да кажа, че реакцията ни на пандемията беше бърза, добре координирана и добре оповестена. Изложихме надзорните си очаквания (синхронизирани с тези на ЕЦБ) само седем дни след като бе обявена пандемията. Освен това Хърватия успя да въведе мораториуми, които бяха подходящи по мащаб и насочени само към определена подгрупа клиенти. Съумяхме да постигнем това благодарение на ясната си и бърза комуникация с банковия сектор и без да се наложи приемане на правни актове.