Keнeт Poгoф e пpoфecop пo иĸoнoмиĸa в Xapвapд. Πpeз 2011 г. тoй пoлyчи нaгpaдaтa нa Dеutѕсhе Ваnk зa иĸoнoмиĸa. Oт 2001 дo 2003 г. тoй бe глaвeн иĸoнoмиcт нa Meждyнapoдния вaлyтeн фoнд.

Когато Китай най-накрая се изправи пред неизбежната рецесия - която почти сигурно ще бъде подсилена от финансова криза заради огромната задлъжнялост в икономиката - как ще бъде засегната останалата част от света?

Търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп вече удря по Китай точно в момента, в който ръстът на брутния вътрешен продукт вече се забавя, това не е въпрос без значение. Обичайните прогнози, например тези на Международния валутен фонд, подсказват, че икономическо забавяне във втората най-голяма икономика ще засегнат абсолютно всички. Но най-острата болка, смятат от МВФ, ще бъде по-концентрирана в региона, отколкото примерно рецесия в САЩ.

За съжаление, това може да се окаже само пожелателно мислене.

Първо, ефектът върху международните капиталови пазари ще бъдат далеч по-големи, отколкото връзките на китайския пазар предполагат. Колкото и нервни да са международните инвеститори относно прогнозите за бъдещ растеж на печалбата, удар по китайския растеж ще направи нещата много по-лоши. Въпреки че е вярно, че САЩ все са най-големият вносител на готови стоки, множество чуждестранни компании все още се радват на огромни печалби от продажбите в Китай.

Инвеститорите днес са притеснени и заради растящите лихвени проценти, които не само нанасят удар по потребленито и инвестциите, но намаляват и пазарната капитализация на компаниите (особено на технологичните фирми), чиито оценки зависят тежко и растежа на печалбата в бъдеще. Рецесия в Китай може да направи нещата още по-лоши.

Оценявам Кейнесианското мислене, че ако икономиката някъде се забави, това намалява общото търсене по света и следователно поставя натиск над световните лихвени равнища. Но съвременното мислене има повече нюанси.

Високите нива на спестяване в Азия през последните 20 години бе значим фактор за ниските нива на реалните (без инфлацията) лихвени нива и в САЩ, и в Европа, тъй като недоразвитите капиталови пазари в Азия просто не можеха качествено да усвоят спестяванията.

Бившият председател на Фед Бен Бернанке описа този феномен като ключов компонент в "световното пренасищане от спестявания". И така, вместо да доведе до намаляване на лихвите, забавяне в китайската икономика, което се разпространява из Азия, парадоксално може да доведе до по-високи лихви - особено ако втора азиатска финансова криза доведе до остро изчерпване на резервите на централните банки.

Затова, за световните пазари, рецесия в Китай може да се окаже двоен проблем.Колкото и лошо да бъде забавянето на износа към Китай да бъде за много държави, значителен ръст на световните лихви ще бъде много по-тежко. Лидерите на еврозоната, особено германският канцлер Ангела Меркел, получават по-малко от заслужената благодарност затова, че успяват да задържат заедно политически и икономически уязвимия валутен съюз въпреки всичко. Но тяхната задача би била невъзможна без ултра ниските лихви, които позволиха на политически парализираната еврозона да извършват така нужните отписания на дългове и реструктурирания в периферията.

Когато развитите икономики преживяха финансовата криза преди десетилетие, развиващите се пазари се възстановиха сравнително бързо благодарение на ниските нива на дълг и силните цени на суровините. Днес обаче задлъжнялостта е далеч по-висока и рязко увеличаване на реалните лихвени равнища със сигурност ще разпространят готвещата се криза далеч отвъд шепата страни, включително Аржентина и Турция, които вече пострадаха.

САЩ също не са имунизирани. За момента страната може да финансира дефицитите си от трилиона долара при сравнително ниска цена. Но сравнително кратката продължителност на заемите - под четири години - означава, че повишаването на лихвите ще създаде проблем и ще трябва да бъдат пренасочени разходи, които са били преразпределени за друго. Добрата новина е, че САЩ и Китай могат да постигнат споразумение преди новите мита да влязат в сила.

Но рецесия в Китай, подсилена от финансова криза, ще бъде третата част на дълговия супер цикъл, който започна в САЩ през 2008 г. и се премести в Европа през 2010 г. Досега китайските власти свършиха добра работа да забавят неизбежното забавяне на икономиката. За съжаление, когато то дойде, светът ще разбере, че китайската икономика има далеч по-голямо значение, отколкото повечето хора смятат.