Американският фондов пазар е изключително спокоен, макар че под повърхността кипи така, както не го е правил от десетилетия, пише The Wall Street Journal.

S&P 500 е толкова спокоен, че чак създава притеснения. Индексът не е белязал 5% корекция (спрямо цените при затваряне) от края на октомври. И не е учудващо, че новите дейтрейдъри, които започнаха да купуват акции по време на локдауна, смятат, че пазарите вървят само нагоре. Последният път, в който S&P 500 бе толкова спокоен, бе през 2017 г. — период, който завърши с крах в началото на 2018 г. Но тогава бе дори по-спокойно за още по-дълъг период от време.

Когато обаче погледнем към представянето на отделните типове акции, то волатилността е далеч по-висока от обичайното. Инвеститорите променят залозите си между отделните индустрии с темп, невиждан извън кризи. Март донесе най-голямата пропаст между най-добре и най-зле представящите се сектори от 2002 г. насам.

Връзката между акциите на растежа и евтините "стойностни" акции е най-слабата (измерена от корелацията) от 1995 г. В същото време големите и малките акции се движеха толкова независимо едни от други по време на дот-ком балона, което не дава особена увереност.

Може би това е друг аспект на TINA (Няма алтернатива, There Is No Alternative). Държавните и корпоративните облигации, както и кешът, носят нулева възвращаемост. И акциите единствени предоставят надежди за растеж. Инвеститорите, които преди това балансираха между облигации и акции, сега просто преминават от един тип акции към друг — така че спадът на едните се компенсира от ръста на другите.

Разбира се, няма гаранция, че това ще продължи. Ако в системата се появи страх, инвеститорите ще бягат към изходите — без значение, че възвращаемост другаде няма. Но докато прогнозите изглеждат добри, не можем да очакваме, че те ще се преместят към дългосрочните облигации, които носят по-малка възвращаемост от темпа на инфлация. А прогнозите изглеждат добри.

Сред по-предпазливите инвеститори се твърди, че акциите растат заради надут от евтини пари и правителствени стимули балон. Акциите не са били толкова скъпи от 2000 г. Не можем да отречем, че акциите са по-скъпи от обичайно, но балоните обичайно включват повече волатилност, защото всеки лек спад в цената се усилва от притесненията на групата, която смята, че балонът най-сетне се пука. През 1999 г. имаше поне девет спада от над 5% в S&P 500.

Най-очевидната заплаха е Федералният резерв. Ако Фед повиши лихвите, кешът и облигациите ще изглеждат по-привлекателни.