През последната седмица цените на горивата в България отново се превърнаха в една от най-обсъжданите теми, като причината затова са протестите, които избухнаха и продължават в няколко български града. Като изключим изразените вече от анализатори съмнения за реалните организатори на демонстрациите, цената на бензина и дизела по бензиностанциите е важна за българина и икономиката, а в това число и за цените на услугите и на стоките по магазините. Още повече, че покупателната способност у нас е далеч по-ниска от тази в останалата част от ЕС.

В същото време Комисията за защита на конкуренцията започна нова проверка на пазара, макар, ако си припомним предходните анализи, не очакваме трусове след решението.

Как се формира цената на горивата?

Има три важни компонента при ценообразуването при продажбата на горива на дребно. Първата е цената на суровината и именно поскъпналият наскоро петрол е сред основните фактори за по-скъпия бензин и дизел.

Въведените от американският президент Доналд Тръмп санкции срещу Иран (третият най-голям износител в рамките на ОПЕК), както и намаляващият добив във Венецуела (страната с най-големи резерви в света отчита невиждан от три десетилетия срив на добива) движат цената на суровината нагоре.

При цена от $60 за барел през март, сортът Брент подскочи до $86, като от началото на октомври стойността на фючърсните договори отново започна да намалява и днес "черното злато" се търгува при цени около $69 за барел.

Справка на money.bg при цената на петрола и цените по бензиностанциите в България за посочения период показва, че стойността на литър бензин и дизел на дребно в България (по усреднени цени от портала fuelo.net) се движат заедно с тази на барел суровина, приемайки характеристиките на търговията на петрол.

При формирането на цените и връзката между двете трябва да отбележим, че цената на суровината формира около 40 процента от крайната цена по бензиностанциите, а движението на цената на петрола не се отбелязва моментално при цените на дребно заради характера на сключваните договори, които са за месец напред.

Втората важна компонента са акцизите и ДДС. Върху всеки литър гориво държава налага акциз. Към момента неговото ниво е на минималното позволено от Европейския съюз - 710 лева върху 1 000 литра бензин и 646 лева за литър дизел и 340 лева за 1 000 литра втечнен природен газ (LPG).

Третата компонента са разходите за производство, съхранение, транспорт, дистрибуция и печалба и тя е най-интересната.

Трябва да отбележим и курса на долара спрямо еврото, тъй като петролът се търгува в "зелената валута". От май насам обаче значителна промяна (повече с един цент) към днешна дата няма.

Скъпи или евтини са горивата в България?

Едно от любопитните свойства на горивата в България е, че са едновременно почти най-евтини и почти най-скъпите от целия Европейския съюз. Данните на Европейската комисия от 5 ноември т.г. показват ясно, че в България бензинът по колонките е вторият най-евтин след Полша, като разликата е под 1 ст., а при дизелът изоставаме само от Люксембург и Холандия.

Не така обаче стои въпросът, когато премахнем ДДС и акциз. При "чисти" цени на бензина без данъчната тежест само в Дания и Испания той е по-скъп. Средната за ЕС цена е €607, а в България - €626 за 1 000 литра. При дизелът положението е доста по-добро, като сме €18 под средната цена при €666 за 1 000 литра дизел по бензиностанциите.

Какво е положението при съседите?

Цени на горивата в € за 1 000 литра без акциз и ДДС Бензин Дизел
България 626,38 666,10
Гърция 603,76 757,85
Румъния 588,90 682,44
Средно за ЕС 607,39 684,55

 

Цени на горивата в € за 1 литър с акциз и ДДС Бензин Дизел
България 1,187 1,195
Гърция 1,631 1,464
Румъния 1,205 1,281
Средно за ЕС 1,485 1,433

Могат ли тези цени да бъдат намалени?

Намаляването на цената на горивата от страна на държавата е трудна задача. Първо, акцизът не може да бъде намален повече заради европейските директиви. Свалянето на ДДС за бензина и дизела е ход, който е малко вероятно да бъде предприет от правителството и особено от министъра на финансите Владислав Горанов, който не един и два пъти се е обявявал против диференцирани ставки. Освен това, намаляването на данъка не може да гарантира моментално намаляване на цените по бензиностанциите.

Сред един от основните проблеми, посочван и от КЗК, и от депутати през последните години, са данъчните складове, където монополист е "Лукойл". Комисията изрази мнението си, че руската компания не злоупотребява с монополното си положение.

От направените публично данни обаче не става ясно какви са таксите, които "Лукойл" налага на своите конкуренти. Редица експерти и политици твърдят, че по-голямата конкуренция именно в този сектор може да намали цените.

КЗК, както и десни депутати, препоръчват няколко хода с една и съща цел, а именно облекчване на административните и финансови изисквания за лицензиране и изграждане на данъчни складове, сключване на двустранни споразумения с други държавни членки на ЕС с цел създаване на облекчена процедура за внос на горива и изграждане на държавни данъчни складове.

В анализа си през 2015 г. КЗК показа, че концентрацията при вноса на бензин е доста по-голям, отколкото на дизела. Именно това може да обясни и разликите в цени на двете горива у нас и в чужбина, но поради липса на по-актуални данни няма как това да бъде посочено ясно.

Твърдения за картел

Друга причина, поради която конкуренцията не би могла да сработи у нас и това изкуствено да държи по-високи цени, са наличията на картел, който трябва да бъде доказан от КЗК и най-вероятно защитен в съда.

Преди точно две години КЗК бе на ръба, като откри мейли на служители от различни бензиностанции, заради които Юлия Ненкова, председател на антимонополната комисия, уверено заяви, че доказателствата за картел между шест компании са ясни и неоспорими.

Но само два дни след парламентарните избори през 2017 г. КЗК се отказа и рязко обяви, че картел няма, а компаниите не са договаряли цени.

Какво ще открие Комисията този път, предстои да разберем.