Политиката на правителството относно мерките за борба с негативните икономически ефекти явно е тясно свързана с парите, които очакваме да получим от ЕС под формата на грантове или заеми. Управляващите явно нямат намерение да предприемат каквито и да е мерки, базирани единствено на национално финансиране. Това ясно се видя от прилагането на прословутата мярка 60/40, която правителството договори да бъде финансирана със заем до 511 млн. евро от ЕС по програмата SURE.

Според условията на споразумението, заемът има максимален среден срок на погасяване от 15 години. Срокът за предоставяне му е 18 месеца, считано от първия ден след влизането в сила на решението за ратификация на споразумението. Финансирането по този заем от ЕС за България може да ни бъде предоставена максимум на осем вноски. Една вноска може да бъде изплатена на един или няколко транша. Падежът на траншовете по първата вноска може да бъде по-дълъг от максималния среден падеж от 15 години.

По този заем освен срока за погасяване, който е много изгоден, има още два важни въпроса. Първият е за дохода, който ще плащаме на ЕС за парите, които ще получим от него. Той пряко ще зависи от цената, по която пък ЕС ще успее да набере средства на финансовите пазари. Защото, за да финансира амбициозната си антикризисна програма, ЕС или по-точно Европейската комисия също ще взема заеми. Точно тази цена по която ЕС ще си осигури финансиране въобще не е ясна, както и важната подробност, дали така набрания финансов ресурс ще се предоставя като заеми на отделните държави - членки на ЕС, с надбавка върху цената, която ще плаща ЕК за тези средства. Важно е също така дали, ако такава надбавка има, дали тя ще е еднаква за всички държави или ще различна съобразно техния риск изразен през кредитните им рейтинги. Всичко това са важни подробности защото цената, по която България получава заеми директно влияе на разходната част на държавния бюджет.

Другия важен въпрос е кога ще можем да получим този заеми от 511 млн. евро? В близкия един два месеца от вече налични в бюджета на ЕС средства или едва след като новата финансова рамка на ЕС бъде гласувана от Европейския парламент. Ако е вторият вариант може да се окаже, че тази и други финансови подкрепи от ЕС ще станат достъпни едва през следващата година.

Всички тези детайли по получаването на средства от ЕС ни връщат към политиката на правителството да прилага антикризисни мерки само ако средствата за тях за покрити с постъпления от ЕС. По принцип това е консервативна политика, която запазва високото равнище на фискалния резерв, а то от своя страна гарантира финансовата стабилност на България. В същото време обаче тази консервативна политика е изключително пасивна по отношение на негативните ефекти от икономическата криза за българската икономика. Правителството може да води същата благоразумна политика за запазване на нивото на фискалния резерв, но в същото време да е далеч по-активно по отношение на антикризисни мерки и като обхват и като размер, като само излезе на дълговия пазар без да чака заемите и финансиранията от ЕС. След като тези пари от ЕС станат налични то отново може да ги вземе като допълнително увеличи фискалния резерв и по този начин подсигури плащанията на страната ни по външния дълг, които от 2022 започват да стават доста големи - средно по 1 млрд. евро годишно.