91% от болниците изпитват сериозни финансови затруднения след настъпването на пандемията от коронавирус. Най-голям е този проблем - 100% при общинските и областните болници. В малка степен проблемът засяга изцяло държавните и частни болници.
Данните представи политологът Първан Симеонов на дискусия, посветена на "Ковид-19 - предизвикателства и решения пред лечебните заведения за болнична помощ".
Болниците са относително готови да се справят с пандемията от КОВИД-19 през есенно-зимния период. Липсата на кадри и намаленото финансиране са основните проблеми, които седят пред лечебните заведения, а решаването им е от първостепенно значение за нормалното функциониране на болниците.
Очакванията на мениджърите за финансовото състояние на болниците не е оптимистично. 43% от тях смятат, че в бъдеще то ще се влоши, а 24% - че може да се подобри. Останалите не очакват промяна, а най-спокойни за финансовото си бъдеще са държавните болници.
Лечебните заведения за болнична помощ се чувстват относително спокойни относно оборудването с което разполагат, за да посрещнат пандемията през есенно-зимния период. 78% от болниците декларират, че разполагат с достатъчно предпазни средства. Като цяло болниците не изпитват недостиг от лекарства и апаратура.
Липсата на медицински специалисти е много голям проблем за болниците. 62% от мениджърите смятат, че болниците, които ръководят, не разполага с достатъчно медицински персонал в момента. Проблемът е по-голям за публичните болници - 71% от общинските и областните болници, както и 62% от държавните болници, декларират, че изпитват дефицит от липсата на кадри. Липса на кадри има и в частните болници - 44%.
Най-голям е недостигът и на медицинските сестри. 87% са отговорили, че нямат нужните специалисти по здравни грижи. Най-голямата липса на медсестри и при общинските болници - 100% от тези лечебни заведения заявяват, че имат проблем, докато при частните болници (75%) смятат, че нямат достатъчно такива кадри.
Липсата на инфекционисти и реаниматори също се оказва ключова. Близо 90% от болниците разполагат с от нула до двама инфекционисти, а 27% с нула до двама реаниматори. Най-голяма нужда от реаниматори имат държавните болници (62%) и областните (57%).
При инфекционистите най-голяма е потребността сред областните болници - 86% и частните - 56%.
54% от болниците не разполагат с инфекциозно отделение. 71% от болниците са категорични, че нямат резерви от медицинския персонал, а 64% имат резерви от отделения.
24% от болниците не биха лекували болни хора с коронавирус, докато 76% са с обратна нагласа. По-доброто финансиране на болничната помощ е сред основните решения, които са посочили мениджърите. Осигуряването от НЗОК на финансиране в размер на 100% от прогнозния бюджет за 2020 г. е решение на проблема за 82% от анкетираните болници.
Целево финансиране от МЗ за лечението на инфекциозните отделения е приоритет за 69% от болниците, а за пациенти с коронавирус - 56%.
Едва 35% смятат, че командироването на медицински специалисти от други лечебни заведения би могло да помогне, а 20%, че обучението на наличния медицински персонал за лечение на хора с коронавирус може да помогнат.
В обобщение самооценката за готовността за лечение на коронавирус през есента и зимата е средна към добра. 36% от лечебните заведения оценят готовността си да се справят с есенно-зимния период като средна, а 36% като добра. 13% от болниците оценяват готовността си като слаба и 7% като много добра. Сред болниците, които имат най-големи притеснения за това как ще се справят с коронавируса през зимата, са общинските и частните болници. По-уверените болници в борбата с коронавируса остават държавните и областните болници.
В анкетата взеха участие 55 болници от цялата страна или 20% от всички 278 болници за активно лечение. Измежду тях 85% са многопрофилни болници, а 13% са специализирани. Според формата на собственост - 15% държавни, 31% общински, 25% смесени и 29% частни.
USD
CHF
EUR
GBP
