Италианската държавна военна компания Leonardo беше избрана от Министерството на отбраната на страната за провеждането на проучване за възможностите за изграждането на "облачна" инфраструктура в Космоса под името MILSCA, съобщават световните агенции.

Това е първият подобен проект в Европа.

Китай тества 6G от Космоса с нов сателит

Китай тества 6G от Космоса с нов сателит

Целта е новата генерация мрежи да бъдат в експлоатация около 2030 г.

Целта е правителството и въоръжените сили да получат достъп до система за високоскоростни изчисления, съхранение на данни и обработката им с изкуствен интелект. Така нейните потребители ще имат комуникации, наблюдение и навигационна информация във всеки един момент.

За целта в орбита трябва да бъде изведена констелация от сателити. Всеки от тях ще има 100 терабайта капацитет за съхранение и изчислителна мощ от над 250 TFLOPS (т.е. 250 000 млрд. операции в секунда). Спътниците ще поддържат високоскоростна връзка помежду си, така че заедно да решават поставените задачи.

Шпионски балони: Защо старомодните очи в небето са по-ефективни от модерните сателити?

Шпионски балони: Защо старомодните очи в небето са по-ефективни от модерните сателити?

Каква е ролята на "Доплеровото изместване" в шпионажа?

Както отбелязва The Register, това не е впечатляваща мощ - най-скъпата карта на Nvidia (H100 SXM) е еквивалентна по способности на 4 сателита. Водещото е, че директно от Космоса информацията ще стига до тези, които имат нужда от нея по-бързо и с по-малко рискове от смущения в сравнение с вариант, при който изчисленията се правят на Земята и след това се предават сателитно до друга точка.

Освен това, кръжащите в околоземна орбита масиви от памет са бекъп от най-висша инстанция - а това е важно при катастрофично природно бедствие или ядрена война. В същото време, обаче, космическата радиация е фактор за оцеляването на данните, а също и всички възможни проблеми, свързани с електрозахранването и управлението на температурата вътре в апарата.

Затова и на първия етап екипът на Leonardo ще трябва да избере най-подходящата архитектура, а след това ще бъде направен дигитален близнак на констелацията и нейната работа ще бъде симулирана на суперкомпютъра Davinci-1.

Във Франция също се работи по подобен проект - за базирани в Космоса центрове за данни.