Скъсването на единствения договор между САЩ и Русия за контрол на въоръженията, ограничаващ разполагането на ядрени оръжия, ще направи по-трудно за всяка от страните да прецени намеренията на другата, давайки и на двете стимули за увеличаване на техните ядрени арсенали. Това е установило ново проучване, цитирано от "Ройтерс".

Изтичането на договора Нов СТАРТ (за съкращаването на стратегическите нападателни оръжия) също така може да подкопае доверието в Договора за неразпространение на ядрените оръжия, който призовава ядрените държави като САЩ и Русия да работят за ядрено разоръжаване, както и за повлияване на ядрената позиция на Китай, която исторически е за сдържане.

Проучването, изготвено от неправителствената изследователска група CNA Corp, е най-изчерпателното изследване досега на последствията от смъртта на Нов СТАРТ. То се обявява за удължаване на договора от 2011 г., който изтича през февруари 2021 г., но може да бъде удължен с пет години, ако и двете страни са съгласни.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обмисля дали да удължи договора, който Тръмп нахока като лошо споразумение, а неговият съветник по националната сигурност Джон Болтън отдавна му се противопоставя. Русия заяви, че е готова да удължи Нов СТАРТ, но първо иска да обсъди нарушенията от страна на САЩ.

Тръмп каза, че Вашингтон ще се оттегли през лятото от друг договор за въоръженията, този от 1987 г. за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, ако Москва не прекрати предполагаемите нарушения, което води до обтягане на отношенията между двете страни. Русия отрича да нарушава договора за ракетите.

Договорът Нов СТАРТ изисква от САЩ и Русия да съкратят своите стратегически ядрени бойни глави до не повече от 1550 броя, най-ниското ниво от десетилетия, и да ограничат системите за доставка - наземни ракети, както и базирани на подводници, и ядрени бомбардировачи.

Той също така включва широки мерки за прозрачност, които изискват всяка страна да разреши на другата страна да извършва 10 инспекции на стратегически ядрени бази всяка година; да дава 48-часово предизвестие преди новите ракети, обхванати от договора, да напуснат производствените им фабрики; и да предоставя уведомления преди изстрелването на балистични ракети.

И двете страни също така трябва да обменят данни, обявяващи разгърнатите им стратегически ядрени бойни глави, транспортни средства и установки, както и разбивки на броя на всяка от тях, разположени в отделни бази.

Всичко това ще приключи, ако договорът изтече.

"Нито една от страните няма да има същата степен на доверие в способността си да оценява точните нива на бойните глави на другата", пише Винс Манзо от CAN Corp в проучването, допълвайки: "Най-лошият сценарий също така е по-вероятен в резултат на това. Увеличена непрозрачност между американските и руските стратегически ядрени сили ще се разгърне в по-широкия контекст на нарастващо недоверие и разминаващи се възприятия за стратегия, намерения и възприятия."

Без данните, САЩ ще трябва да преразпределят претоварените си сателити, като вероятно ще насочат повече наблюдение към Русия и по-малко към Китай, Иран и Северна Корея.

Друга жертва на изтичането на договора може да бъде глобалното неразпространение на ядрени оръжия, което ще накара неядрените държави да се съмняват, че САЩ и Русия ще продължат да работят за ядрено разоръжаване в рамките на Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

Макар че беше невъзможно да се предскаже как Китай, който се смята, че разполага с около 280 ядрени бойни глави, ще реагира на изтичането на Нов СТАРТ, проучването цитира фактори, които биха могли да накарат Пекин да увеличи ядрения си капацитет.

Без договор, ограничаващ американските и руските ядрени сили, Китай може да надцени своя ядрен арсенал. Неограничените сили на САЩ и Русия също така могат да засилят гласовете в Китай, които разглеждат големия ядрен арсенал като символично важен, както и онези, които вече защитават повече ядрени оръжия.