Ако ме питате за личното ми мнение аз съм скептичен, че АСТА ще промени нещо, особено пък за България, която винаги е била в предните редици в промяната на законодателството си в тази посока. Това заяви министърът на икономиката Трайчо Трайков след среща с работодатели и синдикати, цитиран от БГНЕС.

Чрез споразумението АСТА (Международно търговско споразумение за борба с измамите - Anti-Countefeiting Trade Agreement) доставчиците на интернет може да бъдат задължени да следят абонатите си за пиратство. Документът беше подписано миналата седмица в Токио от Европейската комисия и 22 страни от ЕС, включително и България. Не го подписаха Кипър, Естония, Германия, Холандия и Словакия. Стана ясно, че ангажирането на страната ни да постави интернет под контрол мина незабелязано.

На практика ние се оказваме между страните, които са най-добре отговарящи на тези постановки, уточни Трайков. Според него документът създава ангажименти по-скоро на останалите държави, които го подписват, отколкото на България. Важно е да се знае следното - подписването на споразумението АСТА от българския посланик в Токио по никакъв начин не предопределя липсата на дебат, отбеляза министърът.

До ратифицирането от парламента се предвижда дискусия, а споразумението може да бъде ратифицирано, може и да не бъде, каза още Трайков. Ако споразумението АСТА бъде ратифицирано, тогава престои да бъдат създадени конкретни текстове, които да вкарат тези постановки в нашето законодателство, обясни министърът на икономиката, като подчерта, че в процеса на работа по този документ се оказало, че нашето законодателство е едно от тези, които в най-голяма степен се доближават въобще до изискванията.

Когато се регулират правата на интелектуалната собственост в киното, в музикалната, индустрия, която създава по-строгите правила, е длъжник на обществото, каза Трайков. Непродуктивно и безсмислено е, според него да се иска да ти се плати 50 евро за нещо, което човек може да намери безплатно, отколкото да приемеш по-реалистичен подход и да искаш да ти се плати 1 евро, което повечето хора биха платили. И вече имаме успешни примери в тази посока, похвали се Трайков и допълни, че всичко това трябва да стане предмет на тематизиране не само в България, но и в Европейския парламент. Министърът е водил разговори с евродепутати, но настроенията в ЕП са изключително нееднозначни.
"Абсолютно не са основателни притесненията на хората заради ACTA", заяви за БГНЕС началникът на сектор "Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев, който участва в в националната научна конференция на тема: "Колективната и националната сигурност и отбрана в контекста на динамичните промени в геополитическата среда и по-рационалното използване на намалените отбранителни разходи в страните от НАТО и ЕС".

"Това търговско споразумение цели именно да запази правата на хората, да няма фалшиви лекарства, да няма фалшиви стоки и фалшиви неща и виждате кои са страните, които подписват ACTA и кои са страните, които не подписват ACTA", отбеляза Явор Колев. Според него след подписването на споразумението следват редица стъпки, за да се промени българското законодателство.

Запитан за това, че ACTA дава възможност на интернет доставчиците да дават информация за интернет потребителите на носителите на авторските права Явор Колев обясни, че това в България не може да се случи, тъй като няма механизъм, по който това да се случи. "Освен това механизмът на ACTA е достатъчно сериозен - с разрешение на съда и с цел да бъде преследван от правоносителя съответния пират. Става въпрос за сайтове, които предлагат фалшиви дрехи, фалшиви лекарства, не става въпрос за обикновен потребител въобще", коментира Колев.

Според текста на ACTA дадена страна по споразумението може да предвиди компетентните й органи да разполагат с правомощието да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация. Тя е достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически допустима жалба, свързана с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права.