Вчера вечерта премиерът Кирил Петков съобщи, че България е получила техническо одобрение на Плана си от Европейската комисия. Все още остават обаче твърде много въпросителни, а и политическите сили у нас се оказва, че не са го прочели в неговата цялост. С депутата от ДПС Станислав Анастасов разговаря репортерът Диляна Панайотова.

Получихте ли целия План за възстановяване с корекциите? Имахте ли възможност да се запознаете с неговото съдържание?

Не, нямахме. Напротив, вицепремиерът Василев не изпълни обещанието си, което направи в пленарна зала на НС и изпрати само онези проекти, които са променени. Ние по никакъв начин не получихме стратегическия документ, а именно - националния план в неговата цялост. Там освен проекти, освен парични средства, върху които явно се фокусират в момента, има и конкретни политики, има взаимосвързаности. Има демаркационни линии между оперативните програми и Плана за възстановяване, които са изключително важни за Европейската комисия. Към днешна дата не се учудвам, че Планът за възстановяване продължава да се отлага от страна на Комисията и че споразумението за партньорство също е до никъде.

Какво означава това - че отново е отложено одобрението на плана от 15 март, сега за април?

Това означава, че 70% от средствата трябваше да бъдат изразходвани и инвестирани през първите две години на плана, тоест до края на тази година. Ние загубихме една година, вече ще бъде загубена и половината от втората. Почти всички страни, дори нашите съседи в региона като Румъния, Гърция, Унгария също си получиха аванса, изхарчиха си го. Дори в момента са заявили втори транш и техните икономики вървят нагоре и те реализират политики, които им възстановяват постковид икономиките, нещо което България не върши. Имаме едно огромно притеснение, че вицепремиерът Василев, който явно е премиер в момента, е концентрирал абсолютно всичко, свързано с европейските средства и европейските програми при себе си и не съумява да го управлява. В следствие на това е блокирано и Споразумението за партньорство, и всички оперативни програми, и Плана за възстановяване, а от него не сме чули и думичка за хоризонталните програми на ЕС, които се управляват от ЕК.

Проблематичен сектор се оказа " Енергетиката". Кои проекти там притесняват ЕК?

Доколкото виждаме проектът с батериите явно има технически проблеми, явно не отговаря напълно на таксономията, тоест на допустимите зелени инвестиции. Имаме индикации, че правителството се е опитало да го вкара като политическо решение във връзка със санкциите срещу Русия и то не е получило подкрепа от другите държави членки. За да правиш нещо на политическо ниво, очевидно имаш проблеми на техническо ниво. Това, което е по-лошото е, че това се прави по един изключително непрозрачен начин и правителството в момента си играе с Плана за възстановяване и с цялата икономика. Дали това го прави с цел да обслужи частни интереси с конкретни проекти? Вицепремиерът Василев дължи много сериозни отговори на тези въпроси. Вече имаме нулева година, от многогодишната финансова рамка 2021 мина от новия период. Очевидно е,че 2022 ще бъде също нулева, с нула средства. Говорим за една икономика, която в момента изпитва невероятни външни шокове. Затова бяха предвидени тези средства. Започнахме да говорим за следващия план, който ще е за REPowerEU. Само че 12 милиарда изведнъж да бъдат отписани от българското правителство при това състояние на икономиката, при социалните протести, при недоволството на бизнеса, това е крайно безотговорно. Господин Василев очевидно концентрирайки цялата власт ще трябва да понесе и цялата отговорност върху себе си.

Средствата от Плана и от оперативните програми са заложени в бюджета. Има ли риск за националните ни средства,за изпълнението на бюджета?

Остават свободни средства от съфинансирането, които няма да се реализират. Това съфинансиране трябваше да доведе след себе си както икономически, така и фискални ефекти, които също няма да се реализират. В момента единственото, на което ще се радва правителството е увеличено събиране на данъци и акцизи, но за сметка на инфлация, тоест за сметка на джоба на бизнеса и на потребителя. Ако това правителство го брои това за успех, здраве му кажи.

Има ли някакъв шанс да наваксаме някаква степен от това забавяне?

Изгубената година и половина неминуемо ще резултира в загубени средства. Лошото в случая е, че тези средства са безвъзвратно загубени. Въпросът е, че всеки загубен месец означава също загубени средства. Това не е просто месец от календара.

Чисто имиджово как изглежда България като страна член на ЕС, защото сякаш ние все още не можем да консумираме така да го кажем благата от членство в ЕС, а повече влагаме?

От представител на ПП чухме, че европейската политика е външна политика, което е коренно сбъркано разбиране за ЕС и как работи той. Европейските политики са и национални политики, защото те пряко рефлектират и върху българските граждани, върху българския бизнес. Ние наистина трябва да сменим чипа с по-модерен и да имаме това самочувствие, че сме част от ЕС и участваме във вземането на решения, не само в изпълнението им на техническо и на политическо ниво, включително и чрез политическите семейства. С изключение на БСП това е огромен проблем за новата власт, тя няма европейско политическо семейство. На картата на Европа там има една огромна въпросителна