"100 физически лица и фирми са си поделили 75% от агросубсидиите" е водещo заглавиe на в. "Сега"

75% от директните плащания за обработваеми земи са получени от 3700 физически и юридически лица, но те представляват реално 100 свързани лица. Това показва доклад на Центъра за изследване на демокрацията, цитиран в края на миналата седмица от Тихомир Безлов, главен експерт в програма "Сигурност". При плащанията по програмите за селските райони 67% от субсидиите са усвоени от 100-те свързани лица, каза експертът. Данните са за 2016 г., като от десетте най-големи юридически лица в земеделието първите пет са на едно семейство.

Според Безлов концентрацията на субсидии в земеделието води до криминални практики. Той припомни, че за 2018 г. общо от еврофондовете България очаква да получи около 4.2 млрд. лв. За селското стопанство са предвидени 2.91 млрд. лв., от които 2.64 млрд. лв. са от еврофондове. Проблемът не е, че 69% от субсидията е в селското стопанство, а концентрацията ѝ, изтъкна той.

Прочети още от статията на в. "Сега"

""Уорли Парсънс" осъди НЕК за 37 млн. евро заради АЕЦ "Белене"", четем в "Капитал"

Арбитражното дело бе заведено заради прекратен договор по времето на Драгомир Стойнев

Държавата в лицето на Националната електрическа компания ще трябва да плати още 32 млн. евро заради прекратяването на проекта за изграждане на АЕЦ "Белене", както и няколко милиона евро лихви. Причината е поредното загубено арбитражно дело, което бе заведено през юли 2014 г. от архитект-инженера "Уорли Парсънс нюклиър сървисис", чийто подизпълнител бе "Риск инженеринг" на Богомил Манчев. 

Окончателното решение на арбитражния трибунал с председател проф. Даниел Коен, с което "Капитал" разполага, е било взето на 6 септември. С него се отхвърлят всички защитни тези на НЕК въпреки платените от държавната фирма над 2.4 млн. евро за адвокатски хонорари - два пъти повече от разходите на ищеца "Уорли Парсънс".

Прочети още от " Капитал"

"ООН: България сред най-добрите по човешко развитие" е заглавиe от в. "24 часа"

Страната ни е на 51-о място от 189 държави, изпреварва Румъния

България влезе в групата на страните с най-високо човешко развитие, показа традиционният доклад на ООН по темата. Той бе разпространен в петък, като данните в него се отнасят за предходната 2017 г. Според авторите му всички държави, подредени до 59-а позиция, влизат в групата на най-високото човешко развитие.

Там попада и България, която е на 51-о място, а непосредствено след това е Румъния. Черна гора пък ни води с едно място, изпреварва ни и Русия,която е поставена на 49-а позиция.

В предишния доклад, оповестен през 2016 г. и обобщаващ данните за 2015 г. България е била на 56-о място и не е влизала в групата на отличниците, докато Румъния с 50-ата си позиция е била вътре в нея.

Прочети ще от в. "24 часа"

"160 лева глоба, ако отсвирим преброителите" извежда на първа страница в. "Монитор"

НСИ изчислява колко са българите през 2021 г. и в какви сгради живеем, питат ни и за здравния статус

Глоба от 160 лева грози всеки гражданин, който не даде нужните данни на преброители и контрольори. Това е записано в Закона за преброяването на населението и жилищния фонд, пуснат за обществено обсъждане преди дни.

Самото измерване ще се направи от НСИ и е планирано за времето от 22 януари до 15 февруари 2021 година. За целта обаче е нужен специален закон, който да регламентира всички детайли, в това число какви данни ще се събират и какви ще са санкциите.

Така от гражданите освен лични данни като име, ЕГН, дата на раждане, пол ще се иска още адрес, гражданство, семейно положение и какви са връзките в домакинството, броя на децата. Наред с това ще се търсят и данни за етническата ни група, вероизповеданието, майчин език, грамотност, образование, професията и трудовия статус. От НСИ ще искат данни още и за името на предприятието, където работим, къде се намира, както и какъв транспорт използваме, за да стигнем до работа или училище.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Хлябът поскъпна в няколко града в страната", четем във в. "Стандарт"

Хлябът поскъпна в няколко града на страната. За повишението предупреди преди дни и министърът на земеделието и храните. В Пловдив цената скочи с 20 процента, а в Пазарджик увеличението на хлебните изделия е с 30 стотинки.

Основните аргументи за поскъпването са повишените изкупни цени на пшеницата и скока на минималната работна заплата, обясняват хлебопроизводителите.

"Вдигна се брашното и от там вече се получи поскъпване на хляба. Също поскъпна токът, газта и това са разходи, които трябва да се избият. Ще гледаме горе-долу да оцелеем", сподели хлебопроизводителят Димитър Козинарски.

Големите зърнопроизводители признават, че новата реколта е с нова цена. Ако на борсите до преди два месеца тон пшеница е струвала 300 лева, сега тя се търгува за 350.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Нов телевизионен сезон без изненади", пише "Капитал"

Доминацията на развлекателния жанр в сектора продължава

Никой не се изненада, когато преди дни основните конкуренти на българския телевизионен пазар - bTV и "Нова", се похвалиха с началото на ключовите си за новия сезон предавания. А и няма защо - те отново залагат на сигурното, а не на новото. Медиите устойчиво инвестират парите си в разработени и доказани като генератори на аудитория формати и сериали, без да извършват резки промени. Ако се съди по рейтингите, и аудиторията приема благосклонно голямата порция развлекателно и таблоидизирано телевизионно меню. Рекламните инвестиции в телевизионно съдържание също се увеличават.

Според търговския мениджър в Dentsu Aegis Network Богомил Константинов все пак ясно се вижда желанието на телевизиите да покрият колкото се може повече зрителски интереси със своите проекти: български сериали, риалити предавания, новини и публицистика, комедийни програми, филми и поредици от много различни краища на света.

Прочети още от " Капитал"

"Средната сума в партидите за втора пенсия е само 3000 лева", пише в. "Сега"

Само два фонда успяват да постигнат над 5% доходност за последните 2 години

Средната сума в партидите за втора пенсия на родените след 1959 г. бавно се доближава до 3000 лв. Към 30 юни осигурените в универсален фонд имат средно натрупани 2949.69 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за първото полугодие на тази година. При мъжете сумата надхвърли 3000 лв. още в началото на годината и сега е 3089.77 лв. Както и при пенсията от НОИ обаче, жените изостават - при тях натрупаното е средно 2801.30 лв. Хората на възраст 55 - 59 г. - първите, които ще имат две пенсии, са събрали в партидите си средно 3697.81 лв. Все повече българи се осигуряват и за трета пенсия - в доброволен частен фонд, но там средната сума в партидите е 1720.61 лв.

Общо 3 706 041 българи внасят за втора пенсия в универсален фонд, а 621 847 правят доброволни вноски за трета пенсия (с 3229 повече, отколкото към края на март). Само за половин година в универсалните фондове са постъпили над 640 млн. лв. от вноски. Както обикновено, таксите и удръжките върху тези постъпления са основният източник на приходи за пенсионноосигурителните дружества. За първото полугодие на тази година са удържани 76.094 млн. лв. от осигурените.

Прочети още от в. "Сега"

"Доматите поевтиняват, краставиците и чушките поскъпват" пише в. "24 часа"

Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се покачи тази седмица с 2,60 процента до 1,374 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Тази година ИТЦ падна в средата на август до 1,311 пункта. Базовото ниво на индекса - 1,000, е от 2005 година.

Доматите от открити площи поевтиняха тази седмица със 25,7 на сто и се продават по 1,32 лева за килограм. Градинските краставици поскъпват с 26,2 процента до 1,30 лева. Картофите се търгуват по 0,60 лева за килограм на едро. Цената на зелените чушки се повишава с 5,3 на сто до 1,20 лева. Червените чушки поскъпват с 10,2 на сто до 1,40 лева за килограм. Корнишоните се продават по 1,32 лв. /кг.

Прочети още от в. "24 часа"

"Здравната реформа - повече пари за същото", пише в. "Стандарт"

По стара българска традиция от последните десетина години, реформите в публичните сфери не се правят въз основа на обществен диалог, а на база обществено недоволство. Нормалният подход би бил правителството да седне на една маса със заинтересованите страни и да постигне консенсус за необходимите стъпки, като по този начин се постигне съгласие за дългосрочни и последователни промени. Вместо това правителствата предпочитат да изготвят реформата на тъмно, да сондират общественото мнение, като обявят отделни елементи, но не и цялата реформа, след което, отново на тъмно, да направят някои козметични промени, така че поне някои заинтересовани страни да са доволни, като по този начин си спечелят частична обществена подкрепа. В крайна сметка се оказва или че реформата не дава необходимия резултат, защото, например, сметките не излизат, или някой не е доволен от нея и тя е отменена.

Накратко това е състоянието на публичното здравеопазване, в което от години парите не стигат и се правят реформи, които си противоречат, а се дават все повече пари за все същите здравни услуги, от които нито лекарите, нито пациентите са доволни.

Прочети още от в. "Стандарт"